Иван Крекманов
Иван Василев Крекманов (псевдоними Георг Майерман, Ян Шварц) е български революционер и политик, деец на Българската комунистическа партия, член на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) съветски шпионин.
| Иван Крекманов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1978 г.
|
Биография редактиране
Иван Крекманов е роден на 24 май 1895 година в Дупница. В 1919 година става член на Българската комунистическа партия. Участва в Септемврийското въстание в 1923 година, след чието поражение емигрира в Югославия. Секретар е на Георги Димитров и Васил Коларов в Ниш.[1] Учи медицина в Загреб, Югославия, и е сътрудник на Задграничното бюро на БКП като завежда пункта в града.[1] В 1926 година организира нелегален канал Виена – Загреб – Егейска Македония за ВМРО (обединена). В края на 1928 година е арестуван,[2] изгонен от Югославия и се установява в Австрия. С ареста на Крекманов се прекъсва всякаква връзка между Областния комитет на ВМРО (обединена) във Вардарска Македония и Централния комитет.[3] Крекманов е сред основните фигури в опита за овладяване на ВМРО (обединена) от страна на БКП. Представлява I революционна област (Вардарска Македония) на Берлинската конференция на ВМРО (обединена), тъй като избраният делегат Панко Брашнаров е арестуван.[4]
В 1929 година е вербуван от Съветските тайни служби и в 1930 – 1933 година е съветски резидент с нидерландски паспорт в Чехословакия, където сътрудничи с лидера на чехословашките комунисти Клемент Готвалд. В 1932 година се отчита пред Ян Берзин в Женева. Напуска Прага в 1933 година и е заместен като съветски резидент от Стефан Кратунски. В 1933 – 1935 година работи в Европа, след което в 1935 и 1936 година е в Москва. В 1936 -1938 година е в Германия. При връщането му в Съветския съюз в 1938 година е арестуван и изпратен в лагер. Освободен е в май 1941 година след ходатайство на Георги Димитров.[1]
Участва във Втората световна война с Отделен мотострелкови батальон със специално предназначение от 1941 до 1945 година. В 1941 година е изпратен със задача в Турция. Връща се в България в лятото на 1945 година. След смъртта на Георги Димитров е арестуван, по-късно е реабилитиран. През 1962 г. издава свои мемоари, озаглавени „Записки на политемигранта“. В 1966 година му е връчен орден „Народна република България“ I степен. Умира на 9 октомври 1978 година в София.[1]
Литература редактиране
- Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918 – 1945 гг. М., 2012, с. 446.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Крекманов Иван Василев // Хронос. Посетен на 22 юли 2017.
- ↑ Зографски, Тодор Г., Димче А. Зографски. КПЈ и ВМРО (обединета) во Вардарска Македонија во периодот 1920 – 1930. Скопје, Институт за национална историја, 1974. с. 169, 226 – 227, 252.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 107.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 167.