Отваря главното меню

Иван Лалич (на сръбски: Иван Влајко Лалић) е сръбски поет, есеист и преводач, един от най-изявените поети на неосимволистичното течение в съвременната сръбска поезия.

Иван Лалич
Иван В. Лалић
сръбски поет, драматург и критик
Роден
Починал
28 юли 1996 г. (65 г.)

Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Образование Загребски университет
Литература
Жанрове стихотворение, есе

Уебсайт

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 8 юни 1931 г. в Белград. Работи като журналист и редактор в Радио Загреб, след това като редактор в издателствата „Просвета“ и „Нолит“.

В поезията си възпява Византия и Античността. Съставител е на „Антология на новата френска лирика“ (от Бодлер до наши дни), избрани стихотворения на Хьолдерлин (за което получава наградата на издателство „Нолит“) и стихосбирка на Пиер Жан Жув. Автор е на радиопиесата „Майстор Хануш“.

С оперативна критика се занимава като автор на кратките отзиви отначало на списание „Летопис Матице српске“, а след това на „Књижевност“.

Член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата от 27 октомври 1994 г.[1]

Умира на 28 юли 1996 г.

На български език е превеждан от Николай Кънчев, Иван Коларов, Светлозар Игов и др.[2]

БиблиографияРедактиране

Стихосбирки
  • Бивши дечак (1955)
  • Мелиса (поема) (1959)
  • Аргонаути и друге песме (1961)
  • Време, ватре, вртови (Змаева награда) (1961)
  • Сметње на везама (1975)
  • Страсна мера (1984)
  • Византија (1987)
  • Изабране и нове песме (1969)
  • Ветровито пролеће (1956)
  • Чини (1963)
  • Круг (1968)
  • Велика врата мора (1958)
  • Песме (1987)
  • Писмо (1992)
  • Четири канона (1996)
Есеистика и критическа проза
  • Критика и дело (1971)
  • О поезији и дванаест песника
На български език
  • „Концерт византийска музика“. Стихотворения. Превод от сръбски Светлозар Игов. София: Захари Стоянов, 2003, 102 с.

НаградиРедактиране

  • 1961 – Змаева награда
  • 1969 – Награда на издателство „Нолит“
  • 1978 – Награда „Милош ђурић“ за превод
  • 1988 – Награда „Октомври“ на община Белград
  • 1995 – Награда „Браћа Мицић“
  • 1996 – Награда „Васко Попа

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

  • „Любов през юли“, превод от сръбски Иван Коларов, в. „Литературен свят“, бр. 44, октомври 2012 г.