Иван Липошлиев
Иван Т. Липошлиев или Липушлиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Иван Липошлиев | |
|---|---|
| български учител и революционер | |
 При завършването на Солунската гимназия, Солун, 1886 година | |
| Роден | |
| Починал | 1945 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Иван Липошлиев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Липошлиев е роден във валовищкото село Горни Порой, тогава в Османската империя, днес Ано Пороя, Гърция. В 1886 година завършва с първия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1] и става учител. Преподава 22 години в български училища в Македония и Одринска Тракия и се занимава и с активна революционна дейност - член е на комитетите на ВМОРО в Горни Порой, Ресен, Крушово, Радовиш и Дедеагач. През учебната 1890/1891 година преподава в Сярското българско четирикласно училище, но в началото на второто полугодие напуска училището по домашни причини.[2] В Дедеагач е учител в 1900-1901 година.[3][4] Член е на серския окръжен революционен комитет. Арестуван е и лежи 11 месеца в серския затвор.[5] През учебната 1909 - 1910 е главен учител в Петрич.[6] След това е главен учител в Кукуш. На 1 септември 1912 година е назначен за главен учител в Неврокоп, но поради Балканската война заема поста едва през януари 1913 година, когато градът вече е зает от Българската армия. Липошлиев заварва училищните помещения заети от войската, което на практика било довело до прекратяване на учебния процес и настоява за освобождаването им. За един месец в Неврокоп училищата са затваряни от военните четири пъти, като такова е и положението в Мехомия.[7]
Умира през 1945 година в София.[8]
БележкиРедактиране
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр. // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 251.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 262.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 94.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.169.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година. // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
- ↑ Парцел 57. // София помни. Посетен на 15 април 2016.