Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Маринов.

Иван Маринов
български военен деец
Роден: 6 януари 1896 г.
Починал: 18 август 1979 г. (83 г.)

Иван Кръстев Маринов е български офицер (генерал-лейтенант), министър на войната в периода от 2 септември 1944 до 9 септември 1944 и главнокомандващ на българската армия от 9 септември 1944 до 2 юли 1945 г. Участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Съдържание

БиографияРедактиране

Иван Маринов е роден на 6 януари 1896 г. в София. Син на генерал-майор Кръстю Маринов и е зет на българския комунист Георги Кирков[1]. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец. През Първата световна война е пилот в авиацията.[2].По време на военните действия се запознава и става приятел с българския офицер тогава поручик Фердинанд Козовски , по късно генерал и деец на БКП[1].От 20 те години започва да симпатизира на комунистическото движение, вследствие на което е един от малкото български офицери които не взимат участие в проведения на 9 юни 1923г военен преврат за сваляне на правителството на БЗНС на Александър Стамболийски , подкрепено от БКП, като в следващите години тайно сътрудничи както с представители на СССР в България , така и с членове на БКП(БРП(к))[1]. През 1934-1939г е един от влиятелните членове в левицата на Военния съюз и съучастник на Кимон Георгиев в пртоивомонархическата конспирация на съюза, като по време на разкривнаето на заговора на Военния съюз през 1935г , Иван Маринов остава неразкрит[3]. В периода 1936-1939 г. е български военен аташе във Франция,[2] след което, от август до октомври 1939 г. е началник-щаб на 3-та армия и е член на военния съюз. През 1940-1944 година последователно е командир на Шеста пехотна бдинска дивизия и Петнадесета пехотна охридска дивизия, дислоцирани във Вардарска Македония.[2] По време на периода 1941-1944г като командир на Шеста пехотна бдинска дивизия и Петнадесета пехотна охридска дивизия, дислоцирана във Вардарска Македония полковник , а от 1943г генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозряни в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943г укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи , така и (от септември 1943г) офицери и войници от италианската армия , след подписването на Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция и обявяване на война от Италия на Германия , който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия , така и не научава за него и българското правителсвто до 9 септември 1944г[1]. На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на Деветосептемврийския преврат, след който е назначен за главнокомандващ на българската армия (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов - генерал Фердинанд Козовски) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Той е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[4], където първия партиен и държавен ръкводител на СССР Йосиф Сталин лично го награждава с Орден „Суворов“ I степен. Пълномощен министър в Париж от 1946 до 1950 г. Преподавател във Военната академия "Г.С.Раковски" от 1950 г. През 1956-1979г е районен съветник в Районния народен съвет кв."Левски" - гр.София.

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

Цитирани източници
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
  • в-к Македония, Стоян Г.Бояджиев, бр. 10, 10 март 1999г

ИзточнициРедактиране