Тази статия е за българския писател. За руския филолог и ботаник вижте Иван Мартинов (филолог).

Иван Мартинов (Иван Цеков Георгиев) е български писател-белетрист и мемоарист.

Иван Мартинов
Роден11 януари 1912 г.
Починал11 април 1991 г. (79 г.)
София, България
Националност България
Жанрроман, пиеса
Дебютни творби„Фронт“ (1933)
НаградиДимитровска награда (1951)

Биография редактиране

Иван Мартинов е роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Учи в Смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч). Първото си стихотворение публикува през 1929 г. в ученическия вестник „Струя“. През 1930 г. като активен член на РМС е принуден да се премести в София. Тук завършва средното си образование в III Образцова мъжка гимназия. Първия си разказ публикува във вестник „РЛФ“, на който е редактор (1932 – 1934).

Следва славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1932 – 1934), откъдето е изключен за антидържавна дейност. Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок „Христо Смирненски“. Първата му книга, „Фронт“ (1933), е спряна и инкриминирана от полицията, за което е осъден на три години затвор по ЗЗД.

Участва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Главен редактор на вестник „Фронтовак“. По военните пътища на Първа българска армия събира богат материал, който публикува в сборниците „Герои“ и „До последен дъх“; романите „Драва“ и „Огнено кълбо“.

Ръководи отдел във в-к „Отечествен фронт“ (1945 – 1946) и в-к „Работническо дело“ (1946 – 1949). В годините 1949 – 1963 г. е главен редактор на сп. „Славяни“.

Иван Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца. Повлияни са от живота в родния град Ловеч. Такива са „Моят живот“, „Пътища и срещи“, „Градче в планината“, „Момчето от малкия град“. Изявява се и в драматургията с „Невъзможния трети човек“, „Крилете на Икар“ и др.

Признание и награди редактиране

Библиография редактиране

  • „Фронт“ (1933)
  • „Стока без купувачи“ (1937)
  • „Мансардата“ (1942)
  • „Драва тече през славянски земи“ (1946)
  • „Малкият ятак“ (1948)
  • „Младост“ (1952)
  • „Шипковият храст“ (1956)
  • „Новият град“ (1957)
  • „С чисто сърце“ (1958)
  • „Пролет мила“ (1960)
  • „Вечният огън“ (1961)
  • „При свои и чужди“ (1962)
  • „Дневна светлина“ (1963)
  • „Крилете на Икар“ (драма, 1965)
  • „Дъждовно лято“ (1966)
  • „Нощта е дълга“ (1967)
  • „Художникът и момичето“ (1967)
  • „Огнено кълбо“ (1968)
  • „Утринно сияние“ (1968)
  • „Синя кръв“ (1974)
  • „Портрет от натура“ (1979)
  • „Победителката“ (1981)
  • „Големият род“ (1981)
  • „Година на гневното слънце“ (1982)
  • „Чудесна сплав“ (1983)
  • „Жестоки илюзии“ (1988)
  • „Седемдесет и два бода“ (1989) и др.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране