Отваря главното меню

Иван Георгиев Моканов е български футболист и треньор.

Иван Моканов
Ivan Mokanov.jpg
Лична информация
Прякор Мокана
Роден 20 февруари 1912 г.
Варна, България
Починал 13 април 1982 г.
Варна, България
Пост защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1929-1945ФК Владислав Варна
Тича-Владислав(Черно море)
210(14)
Национален отбор
1933-1940България4(-)
Треньор
1948-1960
1964-1968
1979-1980
Черно море (Варна)
Черно море (Варна)
Черно море (Варна)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Съдържание

Кариера като футболистРедактиране

Играл е за Владислав (Варна) (1928-1944) и Тича-Владислав (1945). Има 210 мача и 14 гола в градското и областното първенство на Варна и държавното и републиканското първенство на България. Шампион и носител на купата на страната през 1934, вицешампион през 1928, 1930, 1938 и 1939 и трети през 1937 г. Има 4 мача за „А“ националния отбор (1934-1943). Моканов остава начело на отбора до 1960 и в периода 1964-68, когато вече носи днешното си име Черно море. Завършва Държавната треньорска школа през 1948 г. „Заслужил треньор“ (1963), заслужил деятел на физкултурата. Със своите 52 години в служба на клуба, Иван Моканов е синоним на клубна вярност.

Иван Моканов започва кариерата си в младежкия отбор на Владислав през 1929 г. и две години по-късно вече е титулярен защитник (бек) в мъжката формация. В система 2-4-4, която се е прилагала по това време, Моканов е основен стълб в отбраната, отличаващ се със силата на удара си, което се е ценяло много при масово използваната тогава тактика на игра с изритани към нападателите топки. Поради това си качество, Моканов се превръща и в щатен изпълнител на наказателни удари за отбора. Пропускал е само един път от точката на дузпата. След шампионският финал от 16 септември 1934 г., Моканов получава най-висока оценка за играта си в победата срещу Славия от софийския вестник „Спорт“[1]. Дългогодишен капитан на Владислав и играещ треньор в предвоенните години от 1937 до 1944, както и при трансформацията на отбора в Тича-Владислав след войната. Иван Моканов дебютира за националния отбор на 21 май 1933 г. в Мадрид срещу Испания и изиграва последния си мач с националната фланелка на 6 юни 1940 г. в София срещу Словакия.

Кариера като треньорРедактиране

Като треньор, Моканов се отличава с нюх към откриване на млади таланти и налагането им в представителния отбор. Плод на неговата работа е израстването на футболисти като Недко Недев, Иван Дервентски, Спас Киров, Стефан Богомилов, Божил Kолев, Стефан Янев, Дамян Георгиев, Тодор Марев. Част от тях достигат до националните формации и правят кариери в столични клубове. Със своите 4 години като играещ треньор на ФК Владислав и 17 години като старши треньор на Черно море, Иван Моканов оглавява класацията за най-дълго служещ треньор на клуб в национален мащаб. Под негово ръководство, Черно море постига престижни успехи в мачове срещу Аякс Амстердам, на 8 юни 1966 във Варна (3 – 1)[2], както и на турнето в Англия през същата година, когато отборът от Варна побеждава подгласника от предстоящото първенство на 1-ва дивизия, Нотингам Форест (1-0). Вече в напреднала възраст, Моканов се завръща за един сезон (1979-80) на кормилото на любимия си отбор, който е изпаднал в криза. За заслугите му към клуба, се разработват планове за издигането на негова бронзова статуя на клубният стадион „Тича“ по инициатива и финансиране от признателни почитатели на ФК Черно море. По случай 100-годишнината на ФК „Черно море“, Иван Моканов посмъртно е награден със Златна значка на БФС за особено големи заслуги за развитието на българския футбол.

 
Златна значка на БФС

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране