Отваря главното меню

БиографияРедактиране

 
Четата на Иван Пожарлиев

Иван Пожарлиев е роден в Енидже Вардар (Па̀зар), днес Яница, Гърция на 14 септември 1868 година. Брат е на войводата Тома Пожарлиев. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] След това завършва Военното училище в София в 1895 година. Служи в двадесет и трети и шестнадесети пехотни полкове.[2]

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. като военен ръководител на четата на Манол Караманов в Малешевско. През 1896 година заедно с капитан Стойчо Гаруфалов са с чета в Одринско. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В средата на 1902 година Иван Пожарлиев пристига в Солунския революционен окръг заедно с върховистките чети на Анастас Янков, Тома Пожарлиев, Атанас Орджанов, Иван Карасулийски и други.

През есента на 1902 година поручик Пожарлиев участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.[3]

Работи като втори секретар в Българското търговско агенстство в Скопие - длъжност, която е прикритие за българските военни разузнавачи в Османската империя.[4][5].

По време на Балканската война е командир на II скопска дружина от Македоно-одринското опълчение.[6] През Първата световна война е дружинен командир в 63 пехотен полк на Единадесета дивизия. След края на войната последователно заема редица ръководни постове в Министерство на войната до пенсионирането си.[7] през 1918 г.

В 1941 година като председател на Ендижевардарското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. Умира на 16 август 1943 година в София, а неговият племенник поручик Петър Томов Пожарлиев загива през март 1945 година като български войник през Втората световна война и е погребан във военното гробище в Харкан, Унгария.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 91.
  3. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  4. Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912-1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 33.
  5. Славов. Слави. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903 - 1908), в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр. 324, бел. 36.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 572.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 130