Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попов.

Иван Тодоров Попов е български офицер (генерал-майор), участник в четата на Филип Тотьо, командир на дружина в Сръбско-българската война, на бригада в Балканската война и на дивизия в Междусъюзническата война. Получава ордени „За храброст“, „Св. Александър“ и „За военна заслуга“. Репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – заради политическите му убеждения е арестуван и без съд и присъда е хвърлен в затвора. Убит при атентата в църквата „Света Неделя“.

Иван Попов
Major General Ivan Popov.jpg
български военен деец и политик
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1879 – 1913
Служил на Национално знаме на България България
Род войски пехота
Командвания рота от 3-ти пехотен полк
4-та дружина от 2-ри полк
дружина от 3-ти пехотен полк
17 доростолски полк
15 ломски полк
22-ри тракийски полк
8 приморски полк
1-ва бригада от 5 дивизия
2-ра бригада от 7 дивизия
1-ва бригада от 9 дивизия
2-ра бригада от 1-ва дивизия
1-ва дивизия
13 дивизия
Отличия Вижте по-долу

Живял 16 февруари 1857 – 16 април 1925
Роден
Починал
16 април 1925 г. (68 г.)
Друга работа Народен представител в:
XVII ОНС   

Съдържание

БиографияРедактиране

Иван Попов е роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. [1] През 1876 г. едва 19-годишен се включва като четник в четата на Филип Тотьо. [2][1] През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София. [2][1]

През ноември 1879 е произведен в чин подпоручик и зачислен в 15-та пехотна свищовска дружина, която всъщност е преименуваната 12 опълченска дружина. От 1881 г. е дружинен адютант. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. През 1884 година 15- та свищовска дружина се влива в 3-ти пехотен полк във Видин и в тази 1884 – той е командир на рота от 3-ти пехотен бдински полк. Същата година е командирован на стаж в 131-ви пехотен тирасполски полк в Киев. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. На 21 септември същата година – за командир на 1-ви пехотен софийски полк. На 6 октомври 1885 г. – за командир на 4-та дружина от Втори пехотен струмски полк.[3]

През Сръбско-българската война (1885) е командир дружина във Втори пехотен струмски полк. [1] Сражава се при Сливница и в боевете при овладяването на Пирот.

В 1893 е назначен за командир на 8-ми пехотен приморски полк.[4] Участва в Балканската война като командир на Първи пехотен софийски полк и командир на първа бригада на Първа пехотна софийска дивизия. В Междусъюзническата война през 1913 г., командва Първа пехотна софийска дивизия. [1] След нея е командир на 13-та пехотна дивизия.[5] След войната се уволнява в запаса.

Народен представител в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите му убеждения в 1922 г. е тежко репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – арестуван е и затворен без съд и присъда. Умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

СемействоРедактиране

Дъщеря на Иван Попов е видната българска художничка Васка Попова-Баларева. В 1933 г. тя се омъжва за генерал Христо Баларев, с когото имат един син, внук на генерала – известния български химик проф. д-р Христо Хр. Баларев. [6]

НаградиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 91
  1. а б в г д е 90 години от атентата в катедралата „Света Неделя“. // news.ibox.bg. Web Media Group, News.bg, 16 април 2015. Посетен на 17 юни 2015.
  2. а б Omda.bg – Списъци на випуски на ВНВУ – Първи випуск на Военното училище (1878 – 1879 г.). // www.omda.bg. ОМДА, 8 октомври 2012. Посетен на 17 юни 2015.
  3. Христов, Х. и др.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 478
  4. Недев, С., с. 91
  5. Недев, С., с. 91
  6. проф. д-р Христо Христов Баларев