Иван Радев (комунист)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радев.

Иван Атанасов Радев с псевдоним Ефрем[1] е български и гръцки комунистически деец. Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Български партизанин от чета „Петър Ченгелов“. Командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА).

Иван Радев
български и гръцки политик
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Иван Радев е роден в 1902 година в голямото костурско село Нестрам, което тогава е в Османската империя. В 1912 година родното му село попада в Гърция. Радев работи като тютюноработник в Ксанти. В 1921 година става член на Гръцкия младежки комунистически съюз.

В 1923 година се изселва в Пловдив и взима дейно участие в дейността на местните профсъюзи и македонски емигрантски организации. В 1927 година е сред учредителите на Работническата партия в Пловдив. Секретар е на Пловдивския районен комитет на БКП (т.с.) от 1929 до 1932 година, а в 1932 – 1934 година работи в пловдивската секция на МОПР. Организира нелегален канал за прехвърляне на хора в СССР през Гърция. През ноември 1934 година е арестуван в Перник и осъден на 12 години затвор.

През август 1935 година успява да избяга от затвора в Пловдив и в края на годината емигрира в Гърция. Работи като технически сътрудник в Централния комитет на Гръцката комунистическа партия. Ръководи техническата дейност в Пирея, а от септември 1937 година – в Солун. Арестуван е на 24 септември, осъден на 1 година затвор и експулсиран в България, където е изпратен да излежава старата си присъда. През 1942 година е в лагера Българово, от който бяга през юли 1943 година.

Преминава в нелегалност и е партизанин в чета „Петър Ченгелов“, на която е политкомисар. От октомври 1943 г. до 26 август 1944 г. е командир на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА. Организира взаимодействието на българските партизани с ЕЛАС, гръцките андарти на Андониос Фостеридис и британски военни мисии.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година работи до 1951 година в Българската армия. На 11 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на ІІ Български корпус. Участва в преговорите с ръководството на Съюзническата военна мисия в Беломорието. Военно звание подполковник. [2]

От 1951 до 1952 година е директор на пивоварна „Каменица“ в Пловдив, от 1952 до 1953 година е директор на „Каменни кариери“ в София, а от 1953 до 1954 година работи в ЦК на БКП. От 1954 до 1963 година е председател на Българския ловно-рибарски съюз. Търговски представител на България в Кипър.[3] Умира в 1969 година.[4][5]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 198.
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 122
  3. nikolayko.wordpress.com
  4. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 639.
  5. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 360. Посетен на 4 септември 2015.