Иван Сарафов
Иван Константинов Сарафов (на руски: Иван Константинович Сарафов) е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война и Първата световна война. В периода 1909 – 1913 година Сарафов е командир на VII пехотна тунджанска дивизия и III пехотна балканска дивизия.
Иван Сарафов | |
български генерал | |
Генерал Иван Сарафов (в средата) и полковник Бурмов (вдясно) – началник-щаб на 3-та Българска армия | |
Войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
---|---|
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 25 ноември 1935 г.
|
Иван Сарафов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 23 март 1856 г. в Търново. Брат е на политика Михаил Сарафов и лекаря доктор Георги Сарафов. Завършва Търновското класно училище и гимназия в Загреб.
Руско-турска война (1877 – 1878)
редактиранеПрез 1876 г. постъпва като доброволец в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като опълченец в X дружина на Българското опълчение. Военно звание унтер-офицер. Командир на взвод.
Младши офицер
редактиранеПрез 1879 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. На 12 април 1879 г. е произведен във военно звание подпоручик от Руската армия. На 30 август 1882 г. е повишен в звание поручик, а на 30 август 1885 г. – в капитан.
Служи в милицията на Източна Румелия (VI старозагорска дружина, I пловдивска дружина) и във войската на Княжество България: XVII търновска дружина, V тетевенска дружина, II варненска дружина.
Сръбско-българска война (1885)
редактиранеПрез Сръбско-българската война (1885) е командир на 8-и пехотен приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот.
Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт-Петербург.
Старши офицер
редактиранеОт 16 март 1900 до 19 септември 1902 г. е командир на 10-и пехотен родопски полк.
На 30 декември 1903 г. с указ № 83 е създадена VIII пехотна тунджанска дивизия и полковник Сарафов е назначен за неин командир. На тази длъжност остава до 1908 г.
Първа балканска война
редактиранеПо време на Балканската война е командир на III пехотна балканска дивизия. Военно звание генерал-майор. Дивизията се бие храбро при Лозенград и Чаталджа. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.
Първа световна война
редактиранеСъс започването на войната постъпва в Руската армия. Участва в бойните действия като командир на 103-та пехотна дивизия (от 1 юли 1915),[1] 101-ва пехотна дивизия и 32-ри армейски корпус. На 3 юли 1915 г. е повишен в звание генерал-лейтенант от Руската армия. Излиза в запаса през 1917 г.
Между 1919 и 1920 г. е част от армията на Антон Деникин и командва последователно корпус и дивизия.[2] След това се завръща в София.
Част от архивите му се съхраняват във фонд №21 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[3]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (12 април 1879)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Подполковник (1893)
- Полковник (18 май 1900)
- Генерал-майор (18 май 1905)
- Генерал-лейтенант (3 юли 1915) от руската армия
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
- Княжеский орден „Свети Александър“ III ст. с мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ III ст. с военно отличие
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[4]
- Руски орден „Света Анна“ I ст. с мечове
- Орден „Свети Георги“ IV ст. (Русия)
- Орден „Свети Станислав“ (Русия)
Източници
редактиране- ↑ „Списокъ генераламъ по старшинству“ Составленъ по 10-е Iюля 1916 года, С.-Петербургъ, 1916, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 185
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в българския исторически архив, книга I, 1963, с.172
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
- ↑ Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 92 – 93
- Сарафов, Иван Константинов (Форуми „Бойна слава“)