Иван Славов (философ)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Славов.

Иван Славов е български философ, публицист, дипломат. Професор, доктор на философските науки.

Иван Йорданов Славов
български философ
Роден
Починал
София, България

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси Естетика
Образование Софийски университет

БиографияРедактиране

Завършва Софийския държавен университет през 1956 г. От 1960 г. е преподавател в катедра „Философия“ там. Доцент от 1971 г., а от 1979 г. професор. От 1976 г. е доктор на философските науки. Посланик на Република България в Словакия (1994-1998).[1]

Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя агресивния снобизъм и в резултат търпи съкрушително поражение.

Жени се четири пъти и от първите си три брака има общо четири деца.

Умира на 16 февруари 2012 г. след прекаран инсулт и последвала кома.[1]

ТворчествоРедактиране

Посветено е на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Той неуморно преследва не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми и проявления, на които противопоставя елитарния снобизъм на т.нар. „конячна интелигенция“. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял на всичко, на което се присмива Иван Славов и не е посмял да се смее на самия Иван Славов“.

Заради тази своя непримиримост с всичко пошло (според неговите представи) и недостойно за неговите вкусове, си спечелва прозвището „Транжорът на кича“, както го наричат феновете му.[2]

БиблиографияРедактиране

  • Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем. 1972.
  • Кичът: Феноменология, физиономика и прогностика. София: Народна младеж, 1977, 272 с.
    • 2 изд. София: Архимед, 2002, 276 с.
  • Иронията в структурата на модернизма. София: Наука и изкуство, 1979, 289 с.
  • Критически резонанси. София: Наука и изкуство, 1982, 236 с.
  • Дилетантизмът. София: Наука и изкуство, 1984, 262 с.
  • Прекословици. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988, 174 с.
  • Марксизъм и естетика. 1988.
  • Кич спектър. София: Наука и изкуство, 1990, 280 с.
  • (съст.) Златната решетка: Политическите вицове от времето на социализма. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 408 с.
  • (съст.) Фашизмът срещу „Фашизмът“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 295 с.
  • Цеко Торбов: несломимият кантианец. 1992.
  • Речник на глупостта. София: Издателско ателие Аб, 2001, 472 с.
  • (съст.) Ученически и кандидат-студентски бисери. София: Архимед, 2002, 206 с.
  • (съст.) Еврейски сатирикон. Най-добрите вицове. София: Колибри, 2003, 191 с.
  • Смехотерапия – стрес – бизнес. София: Архимед, 2004, 464 с.
  • Джобен смехар. София: Издателско ателие Аб, 2005, 235 с.
  • Тоталният кич. София: Издателско ателие Аб, 2007, 444 с.
  • (съст.) Евровицотека. София: Архимед, 2008, 358 с.
  • Тъпизми и псувизми. София: Архимед, 2009, 295 с.
  • Джоконда – Джокондиада. София: Архимед, 2010, 255 с.

БележкиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б Донкова, Калина. Почина философът проф. Иван Славов. // Дарик News, 2012. Посетен на 16 февруари 2012.
  2. Проф. Иван Славов…

Външни препраткиРедактиране