Иван Станков (литератор)

български литературен историк и преводач
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Станков.

Иван Герасимов Станков е писател, литературен историк, преводач на съвременна румънска литература и професор по история на българската литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Иван Станков
български литературен историк и преводач
Роден
30 ноември 1956 г. (67 г.)
Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вВеликотърновски университет
Литература
Жанроверазказ, роман
Известни творби„Имена под снега“ (2019)
„Вечерна сватба“ (2020)
Награди„Хеликон“ (2020)
„Елиас Канети“ (2021)
Стоян Михайловски“ (2022)

Биография редактиране

Иван Станков е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1983). Две години работи като учител, а през 1985 г. печели асистентски конкурс в катедра Българска литература на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където преподава и до днес. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Разказът за деца и юноши в периода между двете световни войни“, а през 2010 г. и втора, голяма дисертация на тема „Васил Попов в идейно-естетическия контекст на своето време. Аспекти на релативизма и полифонизма“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. Доцент по българска литература (след Първата световна война) (2002). Професор по Българска литература след Втората световна война (2012). Лектор по български език и литература в Букурещкия университет (2010 – 2012).

Автор е на 6 литературоведски книги, публикувал е десетки статии в научни сборници и филологически периодични издания. Обект на литературоведските му изследвания са българските автори от Христо Ботев през творците от началото на ХХ век и следвоенните поколения до множество съвременни писатели.

Отличия и награди редактиране

През 2015 г. книгата му „Спомени за вода“ получава втора награда в категория „Проза“ на ежегодния конкурс на портал „Култура“ за „голямото художествено майсторство, с което разработва един личен път чрез „истории, заминали по водата“.[1]

През 2020 г. става носител на наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за сборника с разкази „Имена под снега“[2][3][4].

Носител е на наградата за литература „Елиас Канети“ за 2021 г., връчена му за сборника с разкази „Вечерна сватба“. [5][6]

Носител е и на наградата „Стоян Михайловски“ за философско-морализаторска поезия и проза на община Елена за 2022 г.[7]

Библиография редактиране

Монографии редактиране

Белетристика редактиране

  • „Спомени за вода Dm“. Велико Търново: Фабер, 2014[12]
  • „Улици и кораби Gm“. Велико Търново: Фабер, 2017, 184 с. ISBN 978-619-00-0608-4
  • „Имена под снега А7“. Велико Търново: Фабер, 2019, 180 с. ISBN 978-619-00-1000-5
  • „Вечерна сватба. Разкази от други времена“. Пловдив: Хермес, 2020, 144 с. ISBN 978-954-26-2050-1
  • „Късна смърт. Роман“. Пловдив: Хермес, 2022, 240 с. ISBN 978-954-26-2164-5

Преводи на румънски автори редактиране

  • Мирча Картареску. „Ослепително“. т. I, Роман. София: Парадокс, 2004.
  • Мирча Картареску. „Ослепително“. т. II, Роман. София: Парадокс, 2005.
  • Мирча Картареску. „Защо обичаме жените“. Сборник с разкази. Велико Търново: Фабер, 2006.
  • Мирча Картареску. „Носталгия“. Сборник с новели. Велико Търново: Фабер, 2007.
  • Дан Лунгу. „Червена бабичка съм“. Роман. Велико Търново: Фабер, 2009.

Бележки редактиране

  1. „За самотата и смисъла на писането“, Портал за култура, изкуство и общество, 4 ноември 2015 г..
  2. Людмила Еленкова, „Новият носител на Наградата „Хеликон“ е Иван Станков“, Lira.bg, 14 януари 2021 г.
  3. „Литература – награда Хеликон - Иван Станков“ Архив на оригинала от 2021-01-21 в Wayback Machine., БТА, 14 януари 2021 г.
  4. „Награда Хеликон за 2020 година се присъжда на „Имена под снега“ – сборник разкази от Иван Станков“, сайт на награда „Хеликон“.
  5. Кметът Пенчо Милков връчи Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2021 на проф. Иван Станков за книгата му „Вечерна сватба“ // Посетен на 30/10/2021.
  6. „Национална литературна награда „Елиас Канети“ 2021“ // Култура Русе / Ruse Culture, 29 октомври 2021. Посетен на 29 октомври 2021.
  7. Дима Максимова. Иван Станков е тазгодишният носител на наградата „Стоян Михайловски“ в Елена // 24 часа, 25 май 2022.
  8. Антония Велкова-Гайдаржиева, „На пътя на историята“, рец. в електронното списание LiterNet, 06.04.2003, № 4 (41).
  9. Анчо Калоянов, „Иван Станков за Васил Попов – с извоюваната равнопоставеност при срещата им“, рец. в електронното списание LiterNet, 20.06.2011, № 6 (139).
  10. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Една модерна книга за класика на модерната българска проза Васил Попов“, рец. в електронното списание LiterNet, 22 януари 2012, № 1 (146).
  11. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Жаждата по отвъдност“, рец. в електронното списание LiterNet, 24.05.2012, № 5 (150).
  12. Марин Бодаков, „Когато чудесата се случваха“, отзив във в. „Култура“, бр. 23 (2772), 20 юни 2014 г.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

Статии
Видео