Иван Станков (литератор)

Иван Станков
	Иван Станков
български литературен историк и преводач
Роден	30 ноември 1956 г. (67 г.) с.Гомотарци, Видинско, България
Учил във	Великотърновски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Великотърновски университет
Литература
Жанрове	разказ, роман
Известни творби	„Имена под снега“ (2019); „Вечерна сватба“ (2020)
Награди	„Хеликон“ (2020); „Елиас Канети“ (2021); „Стоян Михайловски“ (2022)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Станков.

Иван Герасимов Станков е писател, литературен историк, преводач на съвременна румънска литература и професор по история на българската литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Биография

Иван Станков е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1983). Две години работи като учител, а през 1985 г. печели асистентски конкурс в катедра Българска литература на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където преподава и до днес. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Разказът за деца и юноши в периода между двете световни войни“, а през 2010 г. и втора, голяма дисертация на тема „Васил Попов в идейно-естетическия контекст на своето време. Аспекти на релативизма и полифонизма“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. Доцент по българска литература (след Първата световна война) (2002). Професор по Българска литература след Втората световна война (2012). Лектор по български език и литература в Букурещкия университет (2010 – 2012).

Автор е на 6 литературоведски книги, публикувал е десетки статии в научни сборници и филологически периодични издания. Обект на литературоведските му изследвания са българските автори от Христо Ботев през творците от началото на ХХ век и следвоенните поколения до множество съвременни писатели.

Отличия и награди

През 2015 г. книгата му „Спомени за вода“ получава втора награда в категория „Проза“ на ежегодния конкурс на портал „Култура“ за „голямото художествено майсторство, с което разработва един личен път чрез „истории, заминали по водата“.^[1]

През 2020 г. става носител на наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за сборника с разкази „Имена под снега“^[2]^[3]^[4].

Носител е на наградата за литература „Елиас Канети“ за 2021 г., връчена му за сборника с разкази „Вечерна сватба“. ^[5]^[6]

Носител е и на наградата „Стоян Михайловски“ за философско-морализаторска поезия и проза на община Елена за 2022 г.^[7]

Библиография

Монографии

„Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников“ (1993)
„Йовковото творчество“. Велико Търново: Слово, 1995 (II издание 1999) (ISBN 954-439-397-8)
„Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов“. Велико Търново: Слово, 1996 (ISBN 954-439-464-8)
„На пътя на историята. Творчеството на Димитър Талев“. Велико Търново: Слово, 2002 (ISBN 954-439-696-9) ^[8]
„Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм“. Велико Търново: Фабер, 2010 (ISBN 978-954-400-386-9) ^[9], ^[10]
„Фигури на отвъдността в българската литература на ХХ век“. Велико Търново: Фабер, 2012 (ISBN 978-954-400-652-5) ^[11]

Белетристика

„Спомени за вода Dm“. Велико Търново: Фабер, 2014^[12]
„Улици и кораби Gm“. Велико Търново: Фабер, 2017, 184 с. ISBN 978-619-00-0608-4
„Имена под снега А7“. Велико Търново: Фабер, 2019, 180 с. ISBN 978-619-00-1000-5
„Вечерна сватба. Разкази от други времена“. Пловдив: Хермес, 2020, 144 с. ISBN 978-954-26-2050-1
„Късна смърт. Роман“. Пловдив: Хермес, 2022, 240 с. ISBN 978-954-26-2164-5

Преводи на румънски автори

Мирча Картареску. „Ослепително“. т. I, Роман. София: Парадокс, 2004.
Мирча Картареску. „Ослепително“. т. II, Роман. София: Парадокс, 2005.
Мирча Картареску. „Защо обичаме жените“. Сборник с разкази. Велико Търново: Фабер, 2006.
Мирча Картареску. „Носталгия“. Сборник с новели. Велико Търново: Фабер, 2007.
Дан Лунгу. „Червена бабичка съм“. Роман. Велико Търново: Фабер, 2009.

Бележки

↑ „За самотата и смисъла на писането“, Портал за култура, изкуство и общество, 4 ноември 2015 г..
↑ Людмила Еленкова, „Новият носител на Наградата „Хеликон“ е Иван Станков“, Lira.bg, 14 януари 2021 г.
↑ „Литература – награда Хеликон - Иван Станков“ Архив на оригинала от 2021-01-21 в Wayback Machine., БТА, 14 януари 2021 г.
↑ „Награда Хеликон за 2020 година се присъжда на „Имена под снега“ – сборник разкази от Иван Станков“, сайт на награда „Хеликон“.
↑ Кметът Пенчо Милков връчи Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2021 на проф. Иван Станков за книгата му „Вечерна сватба“ // Посетен на 30/10/2021.
↑ „Национална литературна награда „Елиас Канети“ 2021“ // Култура Русе / Ruse Culture, 29 октомври 2021. Посетен на 29 октомври 2021.
↑ Дима Максимова. Иван Станков е тазгодишният носител на наградата „Стоян Михайловски“ в Елена // 24 часа, 25 май 2022.
↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „На пътя на историята“, рец. в електронното списание LiterNet, 06.04.2003, № 4 (41).
↑ Анчо Калоянов, „Иван Станков за Васил Попов – с извоюваната равнопоставеност при срещата им“, рец. в електронното списание LiterNet, 20.06.2011, № 6 (139).
↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Една модерна книга за класика на модерната българска проза Васил Попов“, рец. в електронното списание LiterNet, 22 януари 2012, № 1 (146).
↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Жаждата по отвъдност“, рец. в електронното списание LiterNet, 24.05.2012, № 5 (150).
↑ Марин Бодаков, „Когато чудесата се случваха“, отзив във в. „Култура“, бр. 23 (2772), 20 юни 2014 г.

Източници

Книги на Иван Станков в Националния регистър на издаваните книги в България^{[неработеща препратка]}

Външни препратки

Статии

„По следите на българския литературен социализъм около 1956 година“ Архив на оригинала от 2011-10-12 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 9, 12 март 2008 г.
„Спазми и отечества в поезията на Иван Динков“ Архив на оригинала от 2010-11-28 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 2, 23 януари 2008 г.
„Земляци“ на Йовков“, в. „Литературен форум“, бр.23 (507), 11 юни 2002 г.
„Проблемът за полифонизма, огледан в романа на Васил Попов „Низината“ Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine., сп. „Проглас“, 2009, кн.1

Видео

Иван Станков чете доклада си на националната научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“, проведена в Нов български университет, YouTube, публикувано на 30 март 2012 г. by ilitizda

[1] „За самотата и смисъла на писането“, Портал за култура, изкуство и общество, 4 ноември 2015 г..

[2] Людмила Еленкова, „Новият носител на Наградата „Хеликон“ е Иван Станков“, Lira.bg, 14 януари 2021 г.

[3] „Литература – награда Хеликон - Иван Станков“ Архив на оригинала от 2021-01-21 в Wayback Machine., БТА, 14 януари 2021 г.

[4] „Награда Хеликон за 2020 година се присъжда на „Имена под снега“ – сборник разкази от Иван Станков“, сайт на награда „Хеликон“.

[5] Кметът Пенчо Милков връчи Националната литературна награда „Елиас Канети“ 2021 на проф. Иван Станков за книгата му „Вечерна сватба“ // Посетен на 30/10/2021.

[6] „Национална литературна награда „Елиас Канети“ 2021“ // Култура Русе / Ruse Culture, 29 октомври 2021. Посетен на 29 октомври 2021.

[7] Дима Максимова. Иван Станков е тазгодишният носител на наградата „Стоян Михайловски“ в Елена // 24 часа, 25 май 2022.

[8] Антония Велкова-Гайдаржиева, „На пътя на историята“, рец. в електронното списание LiterNet, 06.04.2003, № 4 (41).

[9] Анчо Калоянов, „Иван Станков за Васил Попов – с извоюваната равнопоставеност при срещата им“, рец. в електронното списание LiterNet, 20.06.2011, № 6 (139).

[10] Антония Велкова-Гайдаржиева, „Една модерна книга за класика на модерната българска проза Васил Попов“, рец. в електронното списание LiterNet, 22 януари 2012, № 1 (146).

[11] Антония Велкова-Гайдаржиева, „Жаждата по отвъдност“, рец. в електронното списание LiterNet, 24.05.2012, № 5 (150).

[12] Марин Бодаков, „Когато чудесата се случваха“, отзив във в. „Култура“, бр. 23 (2772), 20 юни 2014 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]