Отваря главното меню

Иван Хаджидимов Хаджииванов е български революционер и свещеник, баща на лечителя Петър Димков.

Иван Хаджидимов
български свещеник
Роден
около 1840 г.
Починал
20 юни 1940 г. (100 г.)

БиографияРедактиране

Иван Хаджидимов е роден около 1840 година в Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция). Баща му хаджи Димко Хаджииванов е виден деец на църковната и националната борба на българите в Серско, а брат му Димо Хаджидимов е виден деец на левицата във ВМОРО. Жени се за Екатерина Димкова Стоянова Халембакова, дъщеря на Димко Халембаков и сестра на Никола Димков, ушила знамето на Зимбил войвода, народна лечителка.[1] Иван Хаджидимов активно подпомага баща си в борбата за българска църква и просвета в Серско. Занимава се и с революционна дейност, заради което е преследван от властите. В 1863 година е принуден да избяга в Зографския манастир на Света гора, където за да остане неразкрит приема името на жена си Димков.

Ръкоположен е за свещеник от самоковския митрополит Доситей и служи в родното си село. През 1876 година e арестуван и хвърлен в затвора в Солун. Категорично отхвърля направените му предложения за освобождение, срещу отказ от Българската екзархия. След едногодишен престой в затвора е освободен под полицейски надзор в Солун, а окончателно след обявената обща амнистия след приключването на Сръбско-турската война.[2]

Веднага след създаването на Княжество България в 1878 година емигрира в София, където е свещеник в църквата „Свети Крал“. От 1909 до 1913 година служи като пръв енорийски свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“, а до края на живота си като певец и изповедник в същия храм.[3]

Иван Хаджидимов е баща на лечителя Петър Димков.[4]

БележкиРедактиране