Отваря главното меню

Иван Хаджиниколов

български революционер, учител, книжар

Иван Хаджиниколов, наричан Хаджията[1], е български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Иван Хаджиниколов
български книжар и революционер

Роден
Починал
9 юли 1934 г. (72 г.)
Подпис Signature of Ivan Hadzhinikolov.svg
Иван Хаджиниколов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 24 декември 1861 година в южномакедонския град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва българското класно училище в Кукуш, после учи в Пловдив,[2] а в 1888 година - търговската академия в град Линц, Австро-Унгария.

 
Иван Хаджиниколов на млади години

В периода 1879-1892 година е учител първо в Костенец, а после по покана на Кузман Шапкарев във Воден, Кукуш, Лерин и Солун. От 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. В началото на 90-те години участва в Младата македонска книжовна дружина. През юли 1892 година се среща с Коста Шахов и Гоце Делчев в София и ги привлича към идеята си за основаване на революционна организация.

На 11 септември 1893 отваря книжарница в Солун, в която първоначално продава на консигнация учебници, издадени от Христо Г. Данов и Драган Манчов. Книжарницата му издава различни учебници, художествена литература, календарчета и други, печатани главно в България, но и Солун, в печатницата на Ираклидис - гръцка, но и с българско отделение. Издава „Тълкувание на неделните ипразничните евангелия“ (1896) в превод на Григор Алексиев и „Семейството“ от Пол Жане.[2]

През октомври 1893 година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на пъвия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година.

През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов Централен комитет, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен. Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия.

След амнистия през август 1902 се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. В 1906 година открива „Интернационална книжарница и Представителска къща София - Солун“ за учебници и книги на български и чужди езици. Доставя книги на Народната библиотека.[2]

През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина.[3] След Първата световна война Хаджиниколов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[4]

През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства[5].

 
Реклама на книжарницата на Хаджиниколов, вестник „Новини“, 1 октомври 1893 г.
 
„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. П. Тошевъ, Х. Матовъ, Ив. Х. Николовъ“
 
Реклама на книжарницата на Иван Хаджиниколов от 1913 г.

Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.[6][7][8]

Негови публикации са поместени в Албум-алманах „Македония“ на Илинденската организация с псевдоним Основател. Спомените на Иван Хаджиниколов са публикувани през 1935 - 1937 година от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. В тях на много места определя местното население, говорения от тях език и революционната организация като български. За себе си казва:

Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д. В. Манчов. При изучаването на тая история аз си казах: „Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели.“ От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах: „Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия.“ От Битиеписанието пък научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах: „Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия.“ И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни[9].

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.99
  2. а б в Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 451. ISBN 954-642-210-Х
  3. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 727
  4. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 370 - 371.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.177.
  8. Парижков, Петър. Революционерът-книжар Иван Хаджиниколов. – В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.255-259
  9. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.93


Основатели на ВМОРО  
Андон Димитров | Дамян Груев | Иван Хаджиниколов | Петър Попарсов | Христо Батанджиев | Христо Татарчев