Иван Хаджиниколов
Иван Атанасов Хаджиниколов[1] (изписване до 1945 година: Иванъ хаджи Николовъ), наричан Хаджията,[2] е български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Иван Хаджиниколов | |
български книжар и революционер | |
Роден |
24 декември 1861 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Семейство | |
Други роднини | Александър Дяков (внук) |
Подпис | |
Иван Хаджиниколов в Общомедия |
Биография
редактиранеУченически и учителски години
редактиранеРоден е на 24 декември 1861 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва българското двукласно училище в Кукуш, а след това помага на баща си в търговията.[4] След Освобождението на България е поканен от Петър Шапкарев, някогашен учител в Кукуш (1872 – 1874), а по това време училищен инспектор в Дупнишкия инспекторат, да замине за България и да учителства в някое селище. Иван Хаджиниколов пише:
„ | Когато стъпих на свободна българска земя, обзе ме едно радостно и мистично чувство, паднах на колене, прекръстих се и целунах земята няколко пъти.[4] | “ |
Петър Шапкарев го изпраща като учител в село Рила, но тъй като не знаел да пее в църква, селяните го отхвърлят. Назначен е в село Костенец, където учителства две учебни години (1879/1880 и 1880/1881) с голям успех. През лятната ваканция изкарва практически педагогически курс в манастира „Св. Петър“ в Татарпазарджишко. След втората година в селото се явява на изпит в Пловдивската гимназия, приет е и завършва IV клас с отличие. По това време Кузман Шапкарев търси учители за солунските училища и Хаджиниколов приема. През декември 1882 година пристига в Солун; по негово желание е назначен във Воден заедно с Пантелей Баджов и учителства там една година. След това става учител в родния си Кукуш (1883/1884 и 1884/1885), а после в Лерин (1885/1886 учебна година). Там се запознава с Антон Търпенов и използва неговите записки от свищовското търговско училище, за да се подготви за кандидатстване там. Издържа изпита за първи курс и е приет във втори. После заминава да продължи образованието си в Търговската гимназия във Виена[4] а след това – в Линц, Австро-Унгария, където завършва своето висше търговско образование (1888).[4][5]
От 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. По отношение на учебното дело той не одобрява централистичната политика на Екзархията и я обсъжда с колеги; най-големият му противник по този въпрос, Васил Кънчов, ставайки директор, повлиява за преместването му в Сярското педагогическо училище. Иван Хаджиниколов си подава оставката и се отдава на книжарство и революционна дейност.[6]
Революционна и книжарска дейност
редактиранеПрез юли 1892 година се среща с Коста Шахов и Гоце Делчев в София и ги привлича към идеята си за основаване на революционна организация.
На 11 септември 1893 отваря книжарница в Солун, в която първоначално продава на консигнация учебници, издадени от Христо Г. Данов и Драган Манчов. Книжарницата му издава различни учебници, художествена литература, календарчета и други, печатани главно в България, но и в Солун, в печатницата на Ираклидис – гръцка, но и с българско отделение. Издава „Тълкувание на неделните и празничните евангелия“ (1896) в превод на Григор Алексиев и „Семейството“ от Пол Жане.[7] Царевна Миладинова пише: „Настанена в най-хубавата част на града, в тъй наречения Френски квартал, книжарницата на Хаджиниколов служеше, както ни са разказвали отсетне самите участници, за място на връзка с революционните гнезда в провинцията. Всички провинциални търговци, учители, ученици, които идваха да купуват книги от тази книжарница, пренасяха и идеите на революцията от Солун във вътрешността. Заедно с това учениците, даже и ученичките от гимназиите, особено след гръцко-турската война, бяха изцяло спечелени от тази школа за бунта“.[8]
През октомври 1893 година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на първия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година.
През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов Централен комитет, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен. Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия.
По време на неговото затворничеството книжарницата му в Солун се ръководи от брат му Никола Хаджиниколов.[9] След амнистия през август 1902 се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. В 1906 година открива „Интернационална книжарница и Представителска къща София – Солун“ за учебници и книги на български и чужди езици. Доставя книги на Народната библиотека.[7] В София на 9 октомври 1905 година се жени за деятелката на ВМОРО Василка (Царева) Сотирова Деребанова (родена в 1880 година в Струга).[1][10]
През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина.[11] След Първата световна война Хаджиниколов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[12]
През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.[13]
Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.[14][15][16][17]
Негови публикации са поместени в Албум-алманах „Македония“ на Илинденската организация с псевдоним Основател. Спомените на Иван Хаджиниколов са публикувани през 1935 - 1937 година от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. В тях на много места определя местното население, говорения от тях език и революционната организация като български. За себе си казва:
„ | Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д. В. Манчов. При изучаването на тая история аз си казах: „Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели.“ От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах: „Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия.“ От Битиеписанието научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах: „Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия.“ И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни.[18] | “ |
-
Битраковъ, А. М. Смѣтница за Първо отдѣление. Трето поправено издание. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1899.
-
Ивановъ, Д. Учебникъ по смѣтание за четвъртото отдѣление на първоначалнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1905.
-
Яворовъ, П. К. Хайдушки купнѣния: Спомени отъ Македония 1902 - 1903. София - Солунъ, Издание на Ив. х. Николовъ, 1909.
-
Стояновъ, Г. и В. Чалъковъ. Отечествознание за четвърто отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.
-
Петлешковъ, Н. Хр. Законъ Божи за Трето отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.
Негов внук от дъщеря му Невена е видният скулптор Александър Дяков (1932 - 2018).[19]
Външни препратки
редактиране- Иван Хаджиниколов, Спомени – македонска езикова норма
- Младежки революционни копнежи. Изъ запискитѣ на Ив. х. Николовъ
- "Правописа ни (ръкопис)", София, ок. 1930 година
- "Начало на революционната организация в Македония", публикувано в "Алманах "Македония"; Album-Almanach "Macedoine"; София, 1931 година
Бележки
редактиране- ↑ а б Свидѣтелство за женидба // strumski.com.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 367.
- ↑ а б в г Шалдевъ, Хр. Иванъ х. Николовъ // Илюстрация Илиндень 8 (58). София, Илинденска организация, юний 1934. с. 4.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Иванъ х. Николовъ // Илюстрация Илиндень 8 (58). София, Илинденска организация, юний 1934. с. 4 – 5.
- ↑ а б Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 451. ISBN 954-642-210-Х
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Епоха и люде // macedonia.kroraina.com.
- ↑ Иванъ хаджи Николовъ. Кратки биографични бележки // Посетен на 11 юли 2022.
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 205.
- ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 727
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 370 - 371.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 177.
- ↑ Парижков, Петър. Революционерът-книжар Иван Хаджиниколов. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.255-259
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 493.
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.93
- ↑ Уникално! Изложба на големия Сашо Дяков // Frog News, 12 май 2012 г. Посетен на 16 октомври 2021 г.