Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Цонев.

Иван Иванов Цонев е български кинооператор и режисьор.

Иван Цонев
български оператор и режисьор

Роден

Националност Флаг на България България
Иван Цонев, октомври 2016

БиографияРедактиране

Роден е в град Гурково на 12 септември 1931 г. Завършил е Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника в София (1954). Творческата си кариера започва в новосъздадения Младежки театър в средата на 1950-те години. Неговите портрети са шедьоври на фотографията.

В Студията за хроникални и документални филми заедно с Юлий Стоянов, Невена Тошева, Едуард Захариев и Оскар Кристанов създават модерна школа на съвременното българско документално кино.

Иван Цонев е сред най-значимите творци на българското операторско майсторство със свой оригинален авторски принос за развитието на българската документалистика, като превърна хроникьорството в изкуство с висока естетическа стойност.

НаградиРедактиране

  • „Златна роза“ за филма „Дни“ (Варна, 1966)
  • награда на кинокритиката за филма „Другарска среща“ (1966)
  • първа награда за филма „30 май – 2 юни“ (VI ФБФ Варна, 1968)
  • награда на журито за филма „Откраднатият влак“ (ФБФ Варна, 1971)
  • голямата награда „Пауталия“ за филма „Призивът“ (ФБДФ Кюстендил, 1972),
  • Втора награда на ФБФ Варна (1972)
  • първа награда за филма „Лято на надеждите“ (ФБДФ Кюстендил, 1974)
  • първа награда за филма „Въздухът“ (ФБДФ Кюстендил, 1975)
  • награда на кинокритиката на МКФ за късометражни филми в Лайпциг, ГДР (1975)
  • втора награда за филма „Моето село“ (ФБДФ Кюстендил, 1975)
  • втора награда за филма „Паметници“ (ФБДФ Кюстендил, 1975),
  • награда „За защита на мира“ на X МКФ в Москва, СССР (1975);
  • награда за най-добър филм за филма „Шешкинград“ в лицето на творческия екип на ФБКФ Пловдив (1975),
  • втора награда на оператора на ФБДФ Кюстендил (1975)
  • награда на СБП за филма „С отворени очи“ в лицето на режисьора и оператора на IX ФБКФ Пловдив (1976)
  • награда „Златен ритон“ за филма „Захарий Стоянов“ (IX ФБКФ Пловдив, 1976)
  • награда за най-добър филм за „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ в лицето на творческия екип на X ФБКФ Пловдив (1978)
  • награда „Златен ритон“ за операторска работа на Иван Цонев в съоператорство с Й. Йорданов и Петко Петков за филма „Учители“ (X ФБКФ Пловдив, 1978)
  • награда „Златен ритон“ за „Вечният музикант“ (XII ФБКФ Пловдив, 1980),
  • награда „Сребърен гълъб“ на XXIII МКФ за късометражни филми в Лайпциг, ГДР (1980),
  • специална награда на журито на МКФ за късометражни филми в Лил, Франция (1980)
  • награда на БНФ в лицето на режисьора и оператора за филма „Дни в Жеравна“ (ФБКФ Пловдив, 1983)
  • награда на МНП за филма „Из историята на българското образование“ (ФБКФ Пловдив, 1987)
  • награда „Златен ритон“ за филма „Като на кино“, (ФБКФ Пловдив, 2002 г.)
  • Грамота и почетен знак на Съюза на българските журналисти „Златно перо“ за дългогодишно достойно присъствие в киножурналистиката (януари 2013 г.)
  • Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ втора степен (25 май 2015 връчен от президента Росен Плевнелиев на тържествена церемония в Гербова зала на „Дондуков“ 2 в София)

Избрана филмографияРедактиране

  • Отечествен кинопреглед (Кинохроника), (р+)
  • Към изобилие, 1959, (оп+)
  • Страшният смях, 1961, (оп+)
  • България – осем милиона, 1962, (оп+)
  • Културен живот № 12, 1963, (оп)
  • Културен живот № 1, 1964, (оп)
  • Културен живот № 2, 1964, (оп)
  • Културен живот № 4, 1964, (оп)
  • Пристанището, 1964, (оп)
  • Тролейбус по бул. „Ленин“, 1964, (оп+)
  • Дни, 1964, (оп)
  • Нашият празник, 1964, (оп+)
  • Наши хоризонти, 1964, (оп+)
  • Толкова ли съм лош!, 1965, (оп)
  • Сол, 1965, (оп) две версии спряни от тогавашната цензура и не излъчени никога
  • Бургаски окръг отдалеч и отблизо, 1965, (оп)
  • България – земя, хора, слънце, 1966, (оп)
  • Страници от историята на една култура, 1966, (оп)
  • Ястребино, 1966, (оп+)
  • Другарска среща, 1966, (оп)
  • Панаирът в Лайпциг, 1966, (оп)
  • Клоунада, 1966, (оп)
  • Културен живот № 3, 1966, (оп+)
  • План, (от поредицата „Фокус“) 1966, (оп)
  • Един плюс един, 1967, (оп)
  • Сурвачката, 1967, (оп)
  • Театър на поезията и естрадата, 1967, (оп)
  • Малката художничка, 1967, (оп)
  • Възпоминание за гъбното лято, 1967, (оп)
  • Хроника от България № 1, 1967, (оп+)
  • 30 май – 2 юни 1967, (оп)
  • Хроника от България № 3, 1967, (оп)
  • Флоренция, 1968, (оп)
  • Изкуството на Сиена, 1968, (оп)
  • Кореком (реклама), 1968, (оп)
  • На родна земя, 1968, (оп)
  • Тракт, 1968, (оп)
  • Път през годините, 1968, (оп)
  • Измерения, 1968, (оп)
  • Небето на Велека, (спрян/непускан по екраните в България)(игр) 1968, (оп)
  • Неизвестният от Сиена, 1969, (оп)
  • Сватби и разводи, 1969, (оп)
  • Банскалии, 1969, (оп)
  • Биографична справка, 1969, (оп)
  • Великотърновски окръг, 1969, (оп)
  • Един век БАН, 1969, (оп+)
  • Стомана, 1970, (оп)
  • Откраднатият влак, (игр) 1971, (оп)
  • Младостта на един завод, 1971, (оп)
  • Призивът, 1972, (оп)
  • Георги Димитров и синдикалното движение, 1972, (оп)
  • Свободното време, 1972, (оп)
  • Банско, 1973, (р, оп)
  • По долината на Струма, 1973, (р, оп)
  • Мелник, 1973, (р, оп)
  • Берлински диалози, 1973, (оп)
  • Лято на надеждите, 1973, (оп)
  • Изпращане, 1974, (оп)
  • Моето село, 1974, (р, оп)
  • Шешкинград, 1974, (оп)
  • Съвършенство, 1974, (оп+)
  • Въздухът, 1975, (оп)
  • Паметници, 1975, (оп)
  • Неделните мачове, (игр) 1975, (оп)
  • Уловени мигове, 1975, (оп)
  • Захари Стоянов, 1975, (оп)
  • Островът, 1975, (оп)
  • Провинциалисти, 1975, (оп)
  • Златният, 1976, (оп)
  • С отворени очи, 1976, (оп)
  • След години, 1977, (оп)
  • Моми, 1977, (оп)
  • Художникът Г. Попов – Джон, 1977, (оп)
  • Броени дни, 1977, (оп+)
  • Спомени от едно пътуване, 1978, (р, оп)
  • Търновските учредители, 1978, (оп)
  • След делото, 1978, (оп)
  • Испански кооперативи, 1978, (оп)
  • Учители, 1978, (оп+)
  • Варненската опера в Испания, 1978, (оп)
  • Любен Каравелов – материали от едно проучване, 1979, (оп)
  • Срещи с Анджей Вайда, 1979, (оп+)
  • Вечният музикант, 1979, (оп)
  • Там край реката, 1979, (оп)
  • Къща-музей, 1980, (р, оп)
  • Антонио Гауди, 1980, (оп)
  • Срещи в Добруджа, 1980, (оп)
  • Димитровският призив, 1980, (оп)
  • Трети на Олимп – Злато, 1981, (р, оп+)
  • След прожекцията на филма, 1982, (оп+)
  • Делниците на бай Георги и Елинка, 1982, (р, оп)
  • Дни в Жеравна, 1982, (оп)
  • Към биографията на Димитров, 1982, (оп)
  • Ден преди юбилея, 1982, (оп)
  • Жътва, 1982, (р, оп)
  • 5 дни от живота на Димитров, 1982, (оп)
  • Воини-строители, 1983, (р, оп)
  • Край синия Дунав, 1983, (оп)
  • Село край море, 1983, (р, оп)
  • Още веднъж за процеса, 1983, (оп)
  • Три срещи с фашизма, 1984, (оп+)
  • Първите 20 години, 1984, (оп+)
  • Дъщерята на посланика Дод, 1985, (оп)
  • Един майстор на цигулки, 1985, (р)
  • Среща на Елба, 1985, (оп)
  • Елпром – Троян, 1985, (р)
  • По начин най-благороден, 1985, (оп+)
  • Из историята на българското образование, 1985, (р+)
  • Априлското въстание, 1986, (р, оп)
  • Песни от земята, 1986, (оп)
  • Алтернативата, 1987, (оп)
  • Николай Павлович, 1987, (р, оп)
  • Момчето, което наричаха „Господин Възхищение“, 1987, (оп)
  • Равносметка, 1987, (оп)
  • Един ден в Розовата долина, (видео) 1987, (р, оп)
  • Ловеч – 24 градуса източно от Гринуич, (видео) 1987, (р, оп)
  • Интер-програма, (видео) 1987, (р, оп+)
  • Благополучен случай, 1988, (оп+)
  • Кипровец – една българска надежда, 1988, (оп+)
  • С пагони на поручик, 1988, (оп)
  • Дух в бутилка, 1988, (р, оп)
  • За Ернрот – без пристрастия, 1998, (оп)
  • Търновската конституция, 1998,
  • Конституцията като история, 1999,
  • Като на кино, 2002, (оп)
  • Невероятният Каблешков, 1999, (оп)
  • Другарски срещи, 2004, (режисьор и оператор. Единственият филм заснет документално в продължение на 40 години с едни герои.

Външни препраткиРедактиране