Иван Черноземски

Иван Николов Черноземски е български лекар, онколог и патолог, професор, министър на здравеопазването (1990-1991) в 77-о и 78-о правителства на България.

Иван Черноземски
български лекар
Роден	17 февруари 1933 г. София, България
Починал	28 май 2023 г. София, Република България
Медицина
Област	онкология, патология

Образование

Завършва Втора мъжка гимназия и Висшия медицински институт в София. През 1959 г. придобива специалност по „Патоморфология“ а впоследствие и по „Онкология“. Специализира в Норвегия, Холандия, Великобритания, Франция и САЩ.

Владее английски, руски и френски език.

Професионална и научна кариера

Професионална дейност

Започва професионалната си кариера като участъков лекар (1957-59). В института по онкология е аспирант през периода 1960-63, научен сътрудник 1964-68; старши научен сътрудник 1969-84; професор 1984. Директор е на Националния онкологичен център през периодите 1987-89 и 1995–2000 година. Той е министър на здравеопазването в периода 1990-91. Член на съвета на директорите на СБАЛО 2000-2009 и национален консултант по онкология 2000–2006 г.

Публикувал е над 200 статии в различни специализирани медицински издания няколко монографии. Сферите на научния му интерес са химически канцерогени и канцерогени от околната среда; онкоепидемиология и рискови фактори; клетъчна биология и рак; клетъчна пролиферация, диференциация при неопластична прогресия; добра клинична практика.

Проф. Иван Черноземски е бил експерт към Световната здравна организация (СЗО) – от 1974 г. Вицепрезидент е на Европейското бюро на СЗО (1991-1992). Бил е председател на Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца“ (2004-2010).

Други

Членува в Българското онкологично дружество, Европейската асоциация за изследване на рака – European Assn. for Research of Cancer (EARC) и Европейско дружество по мутагенеза – European Mutagenisity Society(EEMS). Академик на Международната Академия на Науките на Европа и Азия (IEAS).

Председател е на Българския национален комитет на УНИЦЕФ 1990-1997, а от 1997 г. е почетен председател. От 1990 г. е председател на фондация „Борба с рака“, от 1994 г. – на фондация „Светът“, а от 2006 г. – на Международна изследователска фондация Хасуми-България.

Награден е с ордените „Стара планина“ I степен и „Кирил и Методий“ I степен, както и с отличията „Лекар на България“ (2003), „Медик на годината“ (2007), Почетен гражданин на София (2013).