Иван Шапкарев
- Тази статия е за българския военен. За българския революционер вижте Иван Шапкаров.
Иван Кузманов Шапкарев е български военен деец, полковник.[1]
Иван Шапкарев | |
Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 26 ноември 1974 г.
|
Родства | Кузман Шапкарев (баща), Елисавета Багряна (съпруга), Мария Пранджева (съпруга) |
Иван Шапкарев в Общомедия |
Биография
редактиранеИван Шапкарев е роден на 25 август 1891 година в Орхание[2] в семейството на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев, който по това време е съдия в града, и жена му Екатерина.[3] Основното си образование получава в Самоков, след което завършва Военното училище в София. Иван Шапкарев става военен и участва в Балканските и Първата световна война. Достига чин полковник.
В 1919 година се жени за бъдещата видна поетеса Елисавета Багряна. Двамата имат син Любомир Шапкарев, който е юрист. Елисавета го напуска на 16 април 1925 година заради Боян Пенев и така го спасява от атентата в „Света Неделя“.[4][5] Официално Шапкарев и Багряна са разведени от 1926 г. И. Шапкарев има втори брак – с Мария Пранджева. Мария и Шапкарев имат дъщеря – Катя.[1]
От 1928 до 1931 г. е преподавател по фортификация във Военното училище, а през 1931 – 1934 г. е командир на Втори инженерен полк в Пловдив. След преврата през 1934 г. е уволнен от армията и от 1937 до 1941 г. работи като началник на административния отдел в Главна дирекция на БДЖ. През септември 1944 – края на 1945 г. е началник на инженерното снабдяване при Щаба на армията.[6] След пенсионирането си Шапкарев работи като външен сътрудник на Етнографския институт с музей при БАН, активен член е на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“, сътрудничи в Института за български език на БАН и др.
Умира на 26 ноември 1974 г. в София.[6][7] Личният му архив се съхранява във фонд 1504К в Централен държавен архив. Той се състои от 239 архивни единици от периода 1860 – 1975 г.[6]
Публикации
редактиранеПубликува в периодичния печат и редица статии с научно и патриотично съдържание. Иван Шапкарев се занимава задълбочено с изследвания в областта на фолклора, етнографията и диалектологията. Публикува много статии в печата за охридския говор и за различни народни обичаи.[1] Като пенсионер Иван Шапкарев систематизира богатия архив на баща си.[1]
- „Детски игри и забавления“ (1951);
- „Хляб и хлебни произведения“ (1952);
- „Български прякори“ (1961);
- „Самоковски градски говор“ (1967).[8]
Родословие
редактиранеМихаил Шапкарев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Шапкарев | Константин Шапкарев (? – 1821) | Пасхал Шапкарев (? – 1814) | Евгения Попангелева (? – 1850) | Мария Шапкарева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Битраков | Вета Битракова | Ангел Каневчев | Ката Каневчева | Мария Гьорева Стрезова (1813 – 1900) | Анастас Шапкарев (1792 – ?) | Депа Стасейкова (? – 1832) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Елисавета Миладинова (около 1846 – 1870) | Наумка Попиванова Гроздина | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Екатерина Христова | Петър Шапкарев (1843 – 1898) | Екатерина Групчева | Христо Групчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Амалия Примджанова | Климент Шапкарев (1875 – 1949) | Евтим Шапкарев (около 1877 – 1927) | Ташула Шапкарева | Димитър Примджанов | Елисавета Багряна (1893 – 1991) | Иван Шапкарев (1891 – 1974) | Мария Пранджева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Катя Шапкарева (1911 – ?) | Петър Шапкарев (1908 – 1997) | Иван Шапкарев (1919 – 1998) | Катя Шапкарева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Михаил Шапкарев (1941 – 2007) | Здравка Шапкарева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 180.
- ↑ Дуков, Любомир. Иван Кузманов-Шапкарев, In Memoriam // Българска етнология (2). 1975. с. 98.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 33.
- ↑ 120 години от рождението на вечната и свята Елисавета Багряна // Архивиран от оригинала на 2015-11-17. Посетен на 13 ноември 2015.
- ↑ Дора Габе и Багряна – вечните съпернички // „Новинар“, 30 юни 2010. Посетен на 13 ноември 2015.
- ↑ а б в Иван Кузманов Шапкарев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 март 2018 г.
- ↑ Парцел 61 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
- ↑ Динеков, Петър. [In Memoriam]. Иван Кузманов Шапкарев // Български фолклор (2). 1975. с. 83 – 84.