Отваря главното меню

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.

Иван Шишманов
български филолог и политик

Роден
Иван Димитров Шишманов
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Лингвистика, история, фолклористика
Политика
Депутат
XIII ОНС   
Семейство
Съпруга Лидия Шишманова
Деца Димитър Шишманов
Иван Шишманов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876 – 1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885 – 86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд.[1]

В 1888 година Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889 – 1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893 – 1900).

От 1903 година Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 година напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза.[2] Още като министър на просветата той открива училище за слепи през 1906 година.

Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918 – 1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд I и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михаил Драгоманов Лидия Шишманова.[3]

Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество „Вардар“[4]. Член е на Македонския научен институт.[5]

Умира в Осло на 23 юни 1928 г., на 66-годишна възраст.

Иван Шишманов е баща на Димитър Шишманов, писател и политик, убит от Народния съд заради работата му като главен секретар на Министерството на външните работи и по-късно като министър на външните работи.

ТрудовеРедактиране

 
Некролог за смъртта на Иван Шишманов
  • Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови. – Български преглед, 1897, кн. 3.
  • Наченки на руското влияние в българската книжнина. С., 1899.
  • Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – СбНУНК, XVI—XVII, 1900.
  • Тарас Шевченко – неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождението. С., 1914.
  • Избрани съчинения в три тома. С., 1965 – 1971
  • Дневник 1879 – 1927 г. С., 2003.

ЛитератураРедактиране

  • Гечева, Кр. Иван Д. Шишманов. Биобиблиография. С., 2003.
  • Иван Д. Шишманов – ученият и гражданинът. Шишманови четения. Кн. 2. С., 2007.
  • Иван Д. Шишманов – наука и политика. Шишманови четения. Кн. 3. С., 2008.
  • Стойчева, Т. Филологът в помощ на министъра: програма на Иван Шишманов за българската култура. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., УИ, 2010,
  • Конева, Р. Европейският и паневропейският културен оптимизъм на Иван Шишманов. Балканистичен форум, кн./1-2-3, 2009, 288 – 307.
  • Конева, Р. Иван Шишманов и Обединена Европа. С., 2011, ИК Гутенберг, 236 с

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Иван Шишманов. // www.BG-Istoria.com. Посетен на 08.12.2012.
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 106.
  3. Schischmanoff, Lydia. Légendes religieuses bulgares. 1. Ernest Leroux, 1896. Посетен на 21 декември 2012.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.74.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 276.