Иван Шишманов

български филолог и политик

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.[1]

Иван Шишманов
български филолог и политик
Роден
Иван Димитров Шишманов
Починал
22 юни 1928 г. (66 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика, история, фолклористика
Работил вСофийски университет
Политика
Депутат
XIII ОНС   
Семейство
СъпругаЛидия Шишманова
ДецаДимитър Шишманов
Иван Шишманов в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876 – 1882), подпомогнат финансово от виенското дружество „Напредък“.[2] Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885 – 86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при професор Вилхелм Вунд.[3]

В 1888 година Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889 – 1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893 – 1900).

От 1903 година Шишманов е министър на народното просвещение в правителствата на Рачо Петров и на Димитър Петков, но в началото на 1907 година напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза.[4]

Още като министър на просветата той открива училище за слепи през 1906 година.

Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918 – 1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд I и затова, че Шишманов е бил женен (от 1888 г., когато той е негов студент в Женева - във Филологическия факултет на Женевския университет) за дъщерята на украинския публицист и революционер Михайло Драгоманов Лидия.[5][6]

Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество „Вардар“[7]. Член е на Македонския научен институт.[8]

Умира в Осло на 23 юни 1928 г., на 66-годишна възраст.

Синът на Иван Шишманов - Димитър Шишманов, писател и виден политик от 20-те - 40-те години на 20.век, е осъден на смърт от Народния съд.

Памет редактиране

На професор Иван Шишманов е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).

За Иван Шишманов е документалният филм „Вярвам в гения на българския народ“ (2016), реж. Бисерка Колевска, сц. Татяна Пандурска.[9]

Трудове редактиране

 
Некролог за смъртта на Иван Шишманов
  • Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови. – Български преглед, 1897, кн. 3.
  • Наченки на руското влияние в българската книжнина. С., 1899.
  • Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – СбНУНК, XVI—XVII, 1900.
  • Тарас Шевченко – неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождението. С., 1914.
  • Избрани съчинения в три тома. С., 1965 – 1971
  • Дневник 1879 – 1927 г. С., 2003.

Литература редактиране

  • Гечева, Кр. Иван Д. Шишманов. Биобиблиография. С., 2003.
  • Иван Д. Шишманов – ученият и гражданинът. Шишманови четения. Кн. 2. С., 2007.
  • Иван Д. Шишманов – наука и политика. Шишманови четения. Кн. 3. С., 2008.
  • Стойчева, Т. Филологът в помощ на министъра: програма на Иван Шишманов за българската култура. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., УИ, 2010,
  • Конева, Р. Европейският и паневропейският културен оптимизъм на Иван Шишманов. Балканистичен форум, кн./1-2-3, 2009, 288 – 307.
  • Конева, Р. Иван Шишманов и Обединена Европа. С., 2011, ИК Гутенберг, 236 с
  • Моята девиза беше.... София, НЕПС „Проф. д-р Иван Шишманов“, 2013. ISBN 978-619-90037. с. 224.

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки редактиране

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 490 – 491.
  2. Хаджипанзов, Петър. Видни велешани. София, Македонски научен институт, 2011. ISBN 978-954-8187-83-1. с. 112.
  3. Иван Шишманов // www.BG-Istoria.com. Архивиран от оригинала на 2018-11-11. Посетен на 08.12.2012.
  4. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 106.
  5. Schischmanoff, Lydia. Légendes religieuses bulgares. 1. Ernest Leroux, 1896. Посетен на 21 декември 2012.
  6. Динеков, Петър. Дневници 1933 - 1992 // Библиотека (3, 2015). с. 157.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 74.
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 276.
  9. Вярвам в гения на българския народ // БНТ. Посетен на 16.02.2024.