Ивет Анави

българска писателка

Ивет Анави е българска писателка от еврейски произход.

Ивет Анави
Родена 26 декември 1919 г.
Починала 20 декември 2020 г. (100 г.)
Професия писател
Националност  България
Активен период 1994 – 2020
Награди „Шофар“(2011 г.)

Биография и творчествоРедактиране

Родена е на 26 декември 1919 г. в Пловдив, в семейството на Елиезер Калев и дъшерята Хаим Адроке – Фортюне.[1] През 1943 г. завършва романска филология в Софийския университет. Работи в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и НИИ „Марица“ – Пловдив.

През 1960 г. завършва задочно висше библиотечно образование. Владее няколко чужди езика.

Омъжена за Леон Анави, който почива през 1978 г. Има двама сина - научни работници - и четирима внуци.

Автор е на книги за историята, обичаите, кухнята, културата и живота на сефарадските евреи. През 2011 г. е удостоена с наградата „Шофар“ за утвърждаване на еврейската култура и ценности.

Ивет Анави почива след усложнения от COVID-19 на 20 декември 2020 г. в Пловдив.[2][3]

ПроизведенияРедактиране

  • „Типични еврейско-испански ястия“ (1994 г., 2001 г., 2020 г.), преведена на английски като „Sephardic Cuisine“ (Калифорния, САЩ, 2000 г.)
  • „Ръководство по еврейско-испански“ (2007 г.)
  • „Извадени от забравата. Пловдивски медици евреи 1876 – 1941“ (2009 г.)
  • „Съмна се. Сефарадската жива памет. Из еврейско-испанския фолклор“ (2010 г.)
  • „Озарени еврейски жени“ (2013 г.)
  • „Носталгично – традиции на пловдивските евреи в миналото“(2015 г.)
  • "Кладенец с игла не се копае" (2017 г.)
  • "Разпиляна броеница. Еврейски следи по пловдивските улици" (2019 г.)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране