9К38 Игла

„9К38 Игла“
	„9К38 Игла“
Обща информация
Произход	СССР → Русия
Вид	ПЗРК
Цена	60 – 80 хил. щ.д. (2003 г.)
Оператори	вж. оператори
История на производство и служба
Изобретател	Сергей Непобедимия
Създаване	1971 – 1981 г.
Производител	ЗиД
Производство	1981 – 2014 г.
На въоръжение	1981 – понастоящем
Конфликти	Война в Персийския залив; Югославски войни; Босненска война; Война в Ирак; Втора чеченска война; Война в Либия; Война в Сирия; Война в Донбас; Турско-кюрдски конфликт; Война в Нагорни Карабах; Руска инвазия в Украйна
Варианти	9К310 „Игла-1“; „Игла-Д“; „Игла-В“; „Игла-Н“; 9К338 „Игла-С“
Габаритни характеристики
Маса	17,9 kg (цялата система)
Дължина	1574 m
Диаметър	72 mm
Технически характеристики
Двигател	ракетен, на твърдо гориво
Скорост	570 m/s (максимална)
Насочване	двоен вълнов обхват
	„9К38 Игла“ в Общомедия

9К38 Игла (наименование по спецификацията на НАТО – SA-18 Grouse) е съветски и руски преносим зенитно-ракетен комплекс, разработен в Съветския съюз. Предназначен е за поразяване на нисколетящи въздушни цели при насрещни и догонващи траектории в условията на лъжливи термални сигнали. Комплексът е приет на въоръжение през 1983 година.

„Игла“ е на въоръжение в армията на Русия, страните от ОНД, а също така от 1994 година се изнася в над 30 държави, включително България, Босна и Херцеговина, Виетнам, Сърбия, Словения, Хърватия, Черна Гора, Полша, Германия, Финландия, Индия, Ирак, Малайзия, Сингапур, Сирия, Южна Корея, Бразилия и Мексико.

Разработката на комплекса започва през 1971 година в КБ Коломна. Главните цели се състояли в това да се създаде ракета с по-добра устойчивост към контрамерки и по-висока боева ефективност отколкото комплексите от предходно поколение тип Стрела. Поради технически затруднения при разработването става ясно, че ще е необходимо повече време от очакваното и през 1978 година програмата се разделя на две части: разработката на пълната версия на Игла ще продължи, а ще се разработи опростена версия (Игла-1), с ИЧ глава основана на по-ранната Стрела-3, за да влезе на въоръжение преди завършването на пълноценната Игла.

Последният вариант, 9К338 Игла-С (по класификацията на НАТО – SA-24 Grinch) е приет на въоръжение от руската армия през 2002 г.^[1]