Игор Иванов – Изи

(пренасочване от Игор Иванов - Изи)

Игор Иванов – Изи е кинорежисьор от Северна Македония.

Игор Иванов – Изи
режисьор от Северна Македония
Роден
3 април 1973 г. (51 г.)
Семейство
Уебсайт

Биография редактиране

Роден е в Скопие в семейството на журналиста Зоран Иванов. Учи философия и започва кинокариерата си през 1993, когато режисира поредица от телевизионни филми. През 1995 – 2004 снима няколко документални и късометражни филми. Най-успешният е късометражният „Бубулечки“ (2004), който е част от състезателната програма за късометражни игрални филми на Берлинале и печели няколко международни награди на световни фестивали (включително и „Златен леопард“ в Локарно).

Първият игрален пълнометражен филм на Иванов е „С главата надолу“ (Превртено, 2007), адаптация на романа „Пъпът на света“ на Венко Андоновски. След шест години създава втория си филм „Стаята с пианото“ (Соба со пијано, 2013). Филмът не е избран да представлява страната като кандидат за номинациите за Оскар, поради което Игор Иванов и продуцентът и оператор Томи Салковски влизат в полемика с членовете на журито от Дружеството на филмовите професионалисти на Македония актрисата Лабина Митевска и продуцента Горян Тозия.[1][2]

Името на Игор Иванов – Изи е замесено в обвинения за злоупотреба със средства на президентството на Република Македония по т.нар. афера „Надежда 2“: докато баща му Зоран Иванов е съветник на президента Бранко Цървенковски, през април 2008 г. президентството възлага обслужването на многостранна международна среща в Охрид и изпраща около 530 000 евро на фирмата „Пристоп МК“, съсобственост на Игор Иванов – Изи.[3]

Филмография редактиране

  • 1995 „N.E.P.“ (документален);
  • 1996 „Завивката на Ацо Шопов“ (Ќебето на Ацо Шопов, късометражен);
  • 1997 „Часовник“ (късометражен);
  • 1999 „Наше маало“ – телевизионен сериал (4 епизода);
  • 2000 „Гайда“ (документален);
  • 2000 „Кавал“ (документален);
  • 2004 „Буболечки“ (Бубачки) (2004);
  • 2007 „С главата надолу“ (Превртено);
  • 2013 „Верувам во љубовта“ (документален);
  • 2013 „Стаята с пианото“ (Соба со пијано).

Източници редактиране

Външни препратки редактиране