Игрална конзола

Игралната (или игрова) конзола (на англ. video game console) представлява интерактивно развлекателно електронноизчислително устройство изпълняващо видеоигри. Модерните конзоли често включват и множество други функции, като възпроизвеждане на мултимедийно съдържание (изображения, музика, филми), достъп до Интернет (уеб, изтегляне и обновяване на игри, комуникация) и пр. Това ги доближава, до известна степен, до персоналните компютри, но за разлика от тях игралните конзоли са създадени предимно за забавление. Това определя и техния дизайн, целящ максимална леснота и удобство при използването им за сметка на тяхната универсалност.

Название

„Конзола“ в наименованието идва от факта, че първите игрални конзоли (и повечето съвременни) не са били самостоятелни устройства, а са се включвали към външен дисплей (монитор или телевизор). При по-късната поява на преносимите игрални конзоли, терминът широко се прилага и за тях, налагайки се в употреба, въпреки че те са всъщност самостоятелни игрални системи, а не конзоли.

Устройство

Една типична игрална конзола включва следните компоненти:

• Основен модул – представлява корпус и поместените в него дънна платка, оперативна памет, процесор, някакъв копроцесор (мултимедиен, GPU или друг) и външно запаметяващо устройство. Има интерфейси за игрални контролери, дисплей и др.
• Захранващ блок – трансформира променливия ток в прав ток за нуждите на основния модул.
• Контролери – позволяват на потребителя да взаимодейства с изобразяваните на екрана обекти.
• Дисплей – монитор или телевизор; технически той не е част от конзолата (с изключение на преносимите такива), но е необходим за функционирането ѝ.
• Информационни носители — също не са част от самата конзола; върху тях се записва програмния код на видеоигрите. Съществуват разнообразни видове носители: ROM касетки, оптични дискове (CD, DVD, BluRay дискове), флашкарти и пр.

Преносимите конзоли включват всички изброени компоненти (с изключение на външните носители) в тялото на основния си модул.