Идентификация (психология)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Идентификация.
Идентификацията е несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение, за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.
Фройд и Идентификацията
редактиранеВъзможно е да има разграничение между два начина на дефиниране на идентификацията. Единият е „какво е това“ точно като: това е врата, прозорец, човек и така нататък. Другия е „просто ако“; не просто имитация, но асимилиране на себе си със субекта. Така някой се идентифицира с (характеристиките на) обекта. Например, аз се идентифицирам с характеристиките на баща ми и се трансформирам, за да приема и асимилирам в моята личност тези характеристики. Ставам малко като него. Това последното е използвано от Фройд, за да опише формирането на личността. Трите най-известни концепции за идентификацияга, както са споменати от Фройд са: първична идентификация, нарцистична (вторична) идентификация и частична (вторична) идентификация.[1].
Първична идентификация
редактиранеПървичната идентификация е първоначална и примитивна форма на емоционална привързаност към нещо или някой, явяваща се най-ранна за всякакви отношения с други хора и предмети[2]. Това означава, че когато бебето е родено, то не е способно да прави разделение между себе си и важните други. Бебето е емоционално привързано към родителите и ги преживява като част от себе си. Това състояние може да се нарече „симбиоза“, която е нормална до определен етап от развитието. По време на процеса на идентификация децата възприемат несъзнателно характеристиките на своите родители и започват да се асоциират с тях като им копират поведението. Във всекидневния живот може да се чуе как различни хора възкливат по адрес на дете прилича точно на баща си такова игриво и лудо (обикновено майката на бащата), това показва, че поведението на детето с нещо напомня това на бащата. Фройд отбелязва, че идентификацията трябва да бъде разграничавана от имитацията, която е доброволен и съзнателен акт. Защото от този процес на емоционална привързаност, детето ще развие (супер)его, което има подобни морални ценности и напътствия по които родителите са живели собствения си живот. Чрез този процес детето се уподобява на родителите и по този начин по-лесно се научава да живее в света и културата, в която те са живели[3].
Нарцистична (вторична) идентификация
редактиранеНарцистичната идентификация е форма на идентификация следваща изоставянето или изгубването на обекта. Това преживяване на загуба започва в много ранна възраст[2]. Например, бебето е гладно, но гърдата на майката не е наблизо. Нарцистичната идентификация има ролята на замяна на изгубения обект чрез интроекция. Интроекцията се заключава в това, че нещо се приема от обекта. Бебето интернализира образа на гърдата и фантазира за нея. Този тип идентификация на Аз-а с изоставения обект може да бъде видян като формиране на аз-а. Процесът на нарцистична идентификация е защитен по своята природа и е опит да се облекчи фрустрацията от загубата. Пример, носенето на дрехи или бижута на починал любим човек[4]
Частична (вторична) идентификация
редактиранеЧастичната идентификация се основава на възприемането на специално качество на друг човек[2]. Това качество или идеал е често представено като лидерска фигура, с която се идентифицира човекът. Например, младо момче се идентифицира със силните мускули на по-голямо съседско момче. Наред с идентификацията с лидера, хората се идентифицират и с други, защото чувстват, че имат нещо общо. Например, група хора, които харесват една и съща музика. Този механизъм играе важна роля във формирането на групите. Той допринася за развитието на характера и Аз-а се формира чрез идентификация с групата (групови норми). Частичната идентификация спомага за социалния живот на човек, който е способен да се идентифицира с друг чрез тази обща връзка, вместо да смята някой за съперник.[3].
Идентификацията в психоаналитичното мислене днес
редактиранеМного е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм[5]. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936)[5]. Други включват контраидентификацията (Fliess, 1953)[5], псевдоидентификацията (Eidelberg, 1938)[5], съгласувана и допълваща идентификации (Racker, 1957)[5] и свързваща идентификация (Bick, 1968)[5]. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си.[1]
Сегашната дефиниция на идентификацията
редактиранеПсихологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността[1].
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в Laplanche, J. and Pontalis, J.-B. (1973), The language of psychoanalysis. The Hogarth Press.
- ↑ а б в W.W. Meissner, 1970. Notes on Identification I. Origens in Freud, Psychoanalytic Quarterly, 39, 563 – 589.
- ↑ а б www.answers.com. 5 май 2007.
- ↑ Hart, H. H. (1947), Problems of Identification. Psychiatric Quarterly, 21, 274 – 293.
- ↑ а б в г д е Sandler, J. Projection, Identification, Projective Identification. International Universities Press, Inc., Madison Connecticut., 1987. ISBN 0-8236-4370-0.
Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Identification (psychodynamic) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |