Идиом
- Тази статия е за фразеологичния идиом. За социолингвистичния идиом вижте идиом (социолингвистика).
Идиомът е вид устойчиво словосъчетание, чието цялостно значение е изградено от значенията на съставящите го думи.
Идиомите са свойствени за всеки език и не могат да се превеждат буквално на други езици.[1]
Характерна за идиомите е специфичната им устойчивост на определено езиково ниво. Замяната на някоя дума от словосъчетанието с друга, дори и синонимна, промяната в словореда в рамките на идиоматичния израз, дори промяната на граматичната форма на някоя от съставящите идиома единици, може да разруши идиоматичното значение на израза.
Честата употреба на идиоми обикновено се счита за характерно за разговорната реч и жаргона, но много от идиомите се появяват, утвърждават и съхраняват в художествената литература или са средство за въздействие в публицистичния стил. Прекомерната им употреба може да ги превърне в клишета. Някои пословици и поговорки също могат да се употребяват като идиоми.[2]
Познаването и уместното използване на идиоми е белег за добро владеене на даден чужд език, затова те са обект на особен интерес в чуждоезиковото обучение.
Съществуват специализирани речници с идиоматични конструкции.
Примери от България
редактиранеИдиом | Значение |
От трън, та на глог. | От лошо на по-лошо. |
От игла до конец. | От началото до края. |
Ни в клин, ни в ръкав. | Неуместно. |
Тегля каиша. | Трудно ми е. |
От дъжд на вятър. | Рядко. |
От кол и въже. | Всякакви (в негативен смисъл). |
След дъжд качулка. | Твърде късно. |
Примери по света
редактиранеПримери за идиоми по света:[3]
Източници
редактиране- ↑ по„Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
- ↑ по „Illustrated American Idioms“, Dean Curry, Издателство „Народна просвета“, София, 1992
- ↑ Идиоми от ted.com