Исабела Арагонска (Франция)

(пренасочване от Изабела Арагонска (1247-1271))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Исабела Арагонска.

Исабела Арагонска (на френски: Isabelle d'Aragon, на арагонски: Isabel d'Aragón, на каталонски: Elisabet d'Aragó i d'Hongria; * 1247; † 28 януари 1271) е инфантa на Арагон и кралица на Франция (1270 – 1271), съпруга на френския крал Филип III.

Исабела Арагонска
Elisabet d'Aragó
кралица на Франция
Родена
1247 г.
Починала
28 януари 1271 г. (24 г.)
ПогребанаБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религияхристиянство
Управление
Период1270 – 1271
ПредшественикМаргарита Прованска
НаследникМария Брабантска
Други титлиинфантa на Арагон
Герб
Семейство
БащаХайме I Арагонски
МайкаЙоланда Унгарска
Братя/сестриВиоланта Арагонска
Педро III Арагонски
СъпругФилип III (4 юни 1262 – 4 февруари 1271)
ДецаФилип IV
Шарл Валоа
Исабела Арагонска в Общомедия

Произход брак

редактиране

Исабела е четвърта дъщеря на Хайме I Завоевателя, крал на Арагон, Валенсия и Майорка, и неговата втора съпруга принцеса Йоланда Унгарска, дъщеря на унгарския крал Андрей II. По бащина линия е внучка на Педро II Арагонски, първия васал на папата сред арагонските крале и участник в Албигойския кръстоносен поход, а също и на Мария дьо Монпелие. По майчина линия произхожда от унгарската династия на Арпадите и се пада внучка на крал Андрей II, предприел Петия кръстоносен поход, и Йоланда дьо Куртене, принцеса на Латинската империя.

На 28 май 1262 в Клермон Исабела се омъжва за престолонаследника на френския престол Филип III (* 3 април 1245; † 5 октомври 1285). Венчавката е в катедралния храм Клермон.

Кралица на Франция

редактиране
 
Филип III и рицарите му отдават почит на смъртното ложе на кралица Исабела.

През 1270 г., след смъртта на брат си Луи, Филип III става крал на Франция.

Исабела придружава съпруга си Филип III в Тунис по време на Осмия кръстоносен поход. На връщане Изабела и Филип III спират в Козенца, Калабрия. Когато кралската двойка потегля отново към Франция, на 11 януари 1271 г. Исабела, която е бременна в шестия месец, пада от коня си. Инцидентът предизвиква преждевременни родилни болки и кралицата ражда мъртво момче. Самата тя не успява да се съвземе от травмата и умира седем дни по-късно, на 28 януари. Филип III отнася тялото на съпругата си и мъртвородения им син във Франция, където те са погребани в кралската гробница в базиликата „Сен Дени“.

Гробът на Исабела, както и много други, е обруган по време на Френската революция.

Исабела и Филип имат четири деца:

Литература

редактиране
  • Rodrigo Estevan, María Luz (2009). "Los testamentos de Jaime I: Repartos territoriales y turbulencias políticas". Cuadernos, Centro de Estudios de Monzón y Cinca Media (in Spanish) (35): 61 – 90. ISSN 1133 – 3790.
  • Zurita, Jerónimo. Ángel Canellas López; e-edition by José Javier Iso (Coord.), María Isabel Yagüe, and Pilar Rivero (original work dated 1562 – 1580), ed. Anales de Aragón (in Spanish). Exma. Diputación de Zaragoza, „Institución Fernando el Católico“.
  • Louis Carolus-Barré, Le testament d’Isabelle d'Aragon, reine de France, épouse de Philippe III le Hardi (Cosenza, 19 janvier 1271), Annuaire-Bulletin de la Société de l'histoire de France,‎ 1983 – 1984, p. 131 – 137 (ISSN 0399 – 1350, JSTOR 23406858)
  • Luigi Palmieri, Cosenza e le sue famiglie: attraverso testi, atti e manoscritti, Cosenza: Pellegrini Editore, 1999, p. 19, ISBN 88-8101-067-4, (ISBN 978-88-8101-067-7)
  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Librairie Académique Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6.
  • Sabine Geldsetzer: Frauen auf Kreuzzügen. 1096 – 1291. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2003, ISBN 3-534-13736-1.
  • Julius von Schlosser, Thomas Medicus: Tote Blicke. Geschichte der Porträbildnerei in Wachs. Ein Versuch, Akademie Verlag, 1993, ISBN 3-05-002408-9.

Външни препратки

редактиране