Изабел Антена

Изабел Антенà (на френски: Isabelle Antena), псевдоним на Изабел Повагà (на френски: Isabelle Powaga; * 28 май 1960 във Вилпент, Франция) е френска певица, авторка на песни и композиторка.

Изабел Антена Isabelle Antena
Родена	Изабел Повага 28 май 1960 г.
От	Франция
Стил	боса нова ню джаз електропоп
Професии	певица, авторка на песни, композиторка
Музикален издател	Les Disques Du Crepuscule, LTM Recordings
Свързани изпълнители	Antena, Powaga Sisters, Pause Cafe, Fragile on the Rocks, Zeta Reticuli
Уебсайт	www.isabelleantena.com

Тя е пионер на боса нова и на ню джаз и електропоп, клонящи към самба. Основателка е на френско-белгийското синтпоп трио Антена от 1980-те години, а през 1990-те г. е начело на друга група – Повага систърс (Powaga Sisters) за 3 албума между 1993 и 2004 г. Наред с тези проекти има солова музикална кариера, като продава над милион албума и печели музикално признание по цял свят. Като соло изпълнителка Изабел Антена постига особен успех в Япония и Далечния Изток.

Биография и кариера

Начални години

Изабел Антена е родена в град Вилпент в департамент Сен Сен Дени. Израства в Париж. Пише първата си песен на 5 г. и тя е история за средновековен принц, който умира за своята принцеса. Започва да учи музика на 8 г., свири на кларинет на 10 г., купува първата си акустична китара на 12 г. и първата си електрическа китара на 17 г., и я разменя на следващата година за електрическо пиано. Изабел заминава за Лондон, за да работи като помощничка за семейството на Рик Уейкман – клавишни на група Йес. Тя се научава да говори свободно английски и стига до заключението, че от музиката наистина може да се живее.

Трио ,Антена“

След завръщането си в Париж Изабел Антена основава група Antena (името е взето от песен на Крафтверк) заедно с Паскал Муаро и Силвен Фазѝ. Групата подписва договор с белгийския независим лейбъл Les Disques du Crépuscule. През март 1982 г. триото пътува до Лондон, за да запише първия си сингъл, продуциран от бившия фронтмен на Ултравокс Джон Фокс в неговото студио The Garden. Така през 1982 г. излиза сингълът им "Boy from Ipanema", продуциран от Фокс – изкривена версия на известната бразилска класика, записана от Стан Гец и Аструд Жилберту през 1964 г., който обаче не става хит. Групата се мести в Брюксел и открива собственото си звучене с миниалбума Camino del Sol с продуцента Джайлс Мартин, съчетавайки минимални електропоп и самба стилове. 18-минутният миналбум е записан през февруари 1982 г. за 5 дни от Жил Мартен (Тъксийдоумун). Той предлага пет прости латино скеча, от които акцент е заглавното парче. Албумът обаче привлича малко внимание при излизането си през септември 1982 г. Вместо това през октомври групата обикаля Белгия заедно с други групи на лейбъла като Cabaret Voltaire, 23 Skidoo и The Pale Fountains. Тя освен това изпълнява "Danceteria" в Ню Йорк в навечерието на Нова година. Следва записът на няколко песни за тематичните компилации на лейбъла.

През 1983 г. лейбълът им Crépuscule сключва краткотрайна лицензионна сделка с Айлънд Рекърдс в Обединеното кралство. Новият сингъл на Трио „Антена“ е денс парчето "Be Pop", което се появява през септември 1983 г. Техният нов продуцент е Мартин Хейлс, работил със звездите в класациите Ориндж Джус. Въпреки това, след като сингълът изостава на Острова, Паскал напуска и Изабел и Силвен продължават като дует. Благодарение на Хейлс през лятото на 1984 г. дуото подписва сделка с лейбъла Фонограм, който им дава втори шанс да пробият в Класацията за сингли с подобрена версия на Be Pop. По същото време Изабел и Силвен се местят в Лондон. Вторият им сингъл – излъскана продукция на Хейлс на "Life Is Too Short", се появява през ноември, но също не успява да пробие.

През 1985 г. дуото се завръща в Брюксел без сделка за албум. То продължава с лейбъла Crépuscule и в началото на 1986 г. се появява новият им сингъл "Seaside Week End", който е и последният им запис заедно.

Соло кариера

Соловият дебютен албум на Изабел Антена En Cavale излиза през април 1986 г. с лейбъла Les Disques du Crepuscule. Отново продуциран от Мартин Хейлс и с участието на неговия елитен екип от сесийни музиканти, албумът завършва прехода на изпълнителката от минималистични идеи за електро-самба към плавни изтънчени поп парчета. Космополитните танцови стилове на албума съчетават диско ("Be Pop", "Don't Think About It") и латино-джаз (Play Back), както и няколко балади ("Seaside Weekend", "Ten Minutes"). Това е албум на английски език, въпреки че заглавията на непробилите сингли на Трио „Антена“ - "Sois Pop" ("Be Pop") и "La vie est trop courte" ("Life Is Too Short") са на френски език.

Издаден в началото на 1987 г., вторият ѝ соло албум Hoping for Love показва как Антена разширява палитрата си от латино, фънк и самба, за да включи джаз и акустични жанрове. Албумът е до голяма степен албум от две части, от които едната включва поп и денс парчета в духа на En Cavale, а другата – джаз. Албумът, написан, аранжиран и продуциран от изпълнителката, я отвежда за първи път в Япония, където през 1987 г. е избрана за най-добра международна певица на престижния Музикален фестивал в Токио, надминавайки Уитни Хюстън и Шаде. Следващата ѝ изява – с песента "Time to Work" е в Tokyo Dome между изпълненията на Earth, Wind & Fire и Куул енд дъ Генг, което и тя е връх в кариерата ѝ. Сингълът "Le poisson des Mers du Sud" по-късно е избран за една от 100-те най-добри белгийски песни на 20 век.

Междувременно певицата ражда син (Ахил) и дъщеря (Пенелопа) и обикаля света. Тя бързо консолидира успеха си с третия си самостоятелен албум On a Warm Summer Night през 1987 г., който е и един от най-продаваните ѝ албуми. Той е записан в Брюксел в края на 1987 г. и е продуциран от нея и Мартин Хейл. Албумът отразява както желанието ѝ за чист джаз албум, така и пристрастията ѝ към фънк с бързо темпо. Освен неиздаваните парчета "Je Respire", "Une Journee Banale A New York City" и "Romancia del Amor" (издаден и като сингъл) албумът включва балада, написана в съавторство с известния френски композитор на саундтракове Габриел Яред (Eclat de Nuit) и радикален самба аранжимент на парчето „Village of the Sun“ на Франк Запа. В Европа албумът е издаден като Tous Mes Caprices. Той е популяризиран с турне в Белгия в подкрепа на група Вая Кон Диос. Басистът им Дирк Схауфс продължава да си сътрудничи с Изабел като писател и музикант и става неин втори съпруг.

Винаги плодотворна писателка, изпълнителката продължава да пише и записва албумите De l'Amour et des Hommes (1988) и Jouez le Cinq (1989) (преиздаден само месеци по-късно като Intemporelle (1990)), изпълнявайки на живо в цяла Европа, като както и в Северна Америка и Япония. Дирк Схауфс напуска Вая Кон Диос, за да се присъедини към нея, като води със себе си барабаниста на групата Марко Де Меерсман и Фриц Съндерман – джаз китарист и син на Фреди Съндър. Този квартет формира новото творческо ядро за следващия ѝ албум Les Derniers Guerriers Romantique – концептуална творба, издадена през април 1991 г. и включваща кавър на песента Aquarius. Когато на 24 май Дирк Схауфс умира, което оставя Изабел дълбоко съкрушена, албумът е посветен на него.

След година на пауза тя се завръща в студиото през 1992 г., за да запише един от най-добрите албуми в кариерата си: Carpe Diem, издаден в Япония и Франция през ноември. Записан от Джайлс Мартин с колеги, включително Де Меерсман и Съндерман в Studio Caraibes в Брюксел, Изабел продуцира албума сама. Песента "Corto Prend le Large" е посветена на починалия ѝ съпруг. Атмосферата е предимно куул джаз, латино и боса нова. По онова време тя е представена на продуцента Дени Мулен, с когото създава лейбъла Harlem Moon (1993-1997, подлейбъл на Crépuscule) и който става неиният трети съпруг, от когото има две деца: дъщеря Агата и син Елиът.

Между ремикс албума си More Acid than Jazz (1993) и албума A la Belle Etoile (1995) Изабел влиза в студиото със сестрите си. Записаните от нея песни са издадени под името The Powaga Sisters.

След Carpe Diem певицата издава още десет албума, обхващащи джаз, фънк, латино и хаус стилове, както и пише за и продуцира за други изпълнители. Сред тях са Fragile on the Rocks, Zeta Reticuli и джаз проектът Pause Cafe. Въпреки че като соло изпълнителка Изабел Антена често се радва на по-голям търговски успех в Япония и Далечния Изток отколкото в Европа, тя остава приветствана от критиците в Европа и Съединените щати.

През 1996 г. парчето "Antena" е заглавно парче в първата ESL компилация на Тийвъри Корпорейшън и оттогава Изабел работи с много настоящи диджеи и продуценти, включително Бушеми, Никола Конте, Урсула 1000 и Юкихиро Фукутоми. Тези ѝ сътрудничества са видими през 2005 г., която бележи издаването на напълно боса нова албум Easy Does It и неговото приложение на плоча с ремикси Issy Does It. В него има ремикси на Тийвъри Корпорейшън, Никола Конте, а също и на белгийския изпълнител Бушеми, с когото Изабел пише песните "Seaside" и "Obrigado" за албума му Camino Real.

Парчето Play back от дебютния соло албум на певицата En Cavale е преработено през 2002 г. от Юкихиро Фукутоми в хаус версия, а през 2007 г. Ню Йоркърс ъф Ескорт ремиксират парчето "Seaside Weekend".

През 2006 г. срещата с Тийвъри Корпорейшън води до написването на няколко песни, които са записани в албума на Антена (вторият от трилогията след Camino del sol), по-специално песента, която дава заглавието на албума Toujours Du Soleil. Същата година ремиксът на песента "Nothing To Losе" се появява в албума Versions на Тийвъри Корпорейшън, а песента "The Spinner" е в рекламната кампания на Самсонайт за създаването на едноименния куфар. През същата година излиза реюнион албумът на Трио „Антена“ Toujours du Soleil, но той е записанан с различен състав, в който е и 20-годишната ѝ дъщеря Пенелопа.

2007-ма е плодотворна година за изпълнителката, която пише 2 песни за американския сериал Буундокс.

LTM преиздават Carpe Diem bis (комбинация от двата албума Carpe Diem и Les Derniers Guerriers Romantiques), а Permanent Vacation издава през юни албума Special Versions / Camino Del Sol (класика на Антена, ремиксирана от Хоаким Тод Терхе, Нувел Ваг, Phreek plus one и Диско Девил).

През 2008 г. певицата се завръща в Япония с албума French Riviera, продуциран от Юкихиро Фукутоми. Тя работи за албума с известни имена на японския ню джаз като Киото Джаз Масив, Джазтроник, Тацуо Сунага, също и Хаджиме Йошизава и Юкихиро Фукутоми.

Като завършек на трилогията Antena през 2010 г. е издаден албумът ѝ Bossa Super Nova. Изабел остава независима изпълнителка, вярна на философията, която застъпва в New Musical Express през 1984 г.: „Фактът, че трябваше да се борим доста много, за да стигнем дори до това, където сме сега, не е важно. Мисля, че винаги има стойност в хората, чиято музика не е мейнстрийм. Това, което е трудно за слушане днес, може да бъде по-лесно за слушане утре. Хубавото на музиката е че всичко е възможно“.

Дискография

Соло албуми

Студийни албуми

• En cavale (1986) – дебютен соло албум
• Hoping for love (1987)
• On A Warm Summer Night/Tous Mes Caprices (1988)
• De L'Amour Et Des Hommes vol.1 (1989) – мини албум с кавъри
• Jouez le Cinq (1989)
• Intemporelle (1990) – преопакована версия на Jouez Le Cinq с пренареден списък с песни и две различни песни, само на CD
• Les Derniers Guerriers Romantiques (1991)
• Carpe diem (1992)
• A La Belle Etoile (1995)
• Mediterranean Songs (1997)
• De L'Amour Et Des Hommes vol. 2 (1999) – мини албум с кавъри
• Take Me To Paradise (2001)
• Easy Does It (2005) с приложение Issy Does It ‎(само на плоча с ремикси на Nicolas Conte, Thievery Corporation, Buscemi и др.)
• French Riviera (2006) (Kyoto Jazz Massive, Jazztronik, Tatsuo Sunaga)

Сборни албуми

• Fire (1989)
• La Mer De L'Été (1993) – само в Япония
• Encore Plus Au Sud (1995)
• L'Alphabet Du Plaisir – Best Of (1981–2001) (2001)
• Antena: Camino Del Sol (2004)
• L'Alphabet Du Plaisir – Best Of (1982–2005) (2005)
• Easy does it (2005)

С „Антена“

Студийни албуми

• Camino Del Sol (1982) – миниалбум
• +Acid (Que - Than) Jazz (1994)
• Toujours Du Soleil (2006)
• Bossa Super Nova (2010)

Сборни албуми

• L'alphabet Du Plaisir (1990)
• Versions Spéciales - Camino Del Sol (2007)

С Powaga Sisters

• Little Grey's Night (1993)
• Sister's Land (1995) – продуцент
• Pay Peanuts, Get Monkeys (2004)

С Pause Cafe

• Pause Cafe (2002)

С Bahama Soul Club

• Rhythm Is What Makes Jazz Jazz (2008)

С Fragile on the Rocks

• Fragile On The Rocks (1990) – клавишни и компoзиторка

Външни препратки

• Блог за Изабел Антена на френски език
• Блог за Изабел Антена на английски език
• Изабел Антена на Allmusic
• Изабел Антена на Last.fm
• Дискография като Антена, Изабел Антена, Изабел Повага, Изабел Фази, Повага Систърс и Pause Cafe на Discogs

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Isabelle Antena“ и страницата „Isabelle Antena“ в Уикипедия на френски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.