Изабел Юпер
Изабѐл Юпѐр (на френски: Isabelle Huppert) е френска актриса и продуцент, носителка на Златен глобус, две награди Сезар, два приза „Златна палма“ на международния филмов фестивал в Кан, две купи Волпи на филмовия фестивал във Венеция и награда на БАФТА.[1] Сред най-известните филми с нейно участие, фигурират „Тя“ (за който е номинирана за Оскар в категорията за най-добра актриса през 2017 г.), „Мадам Бовари“, „Дамата с камелиите“, „Осем жени“, „Пианистката“, „Плетачката на дантели“, „Виолет Нозиер“, „Церемонията“.
| Изабел Юпер Isabelle Huppert | |
| френска актриса | |
 Юпер на филмовия фестивал в Кан (2017) | |
| Родена | |
|---|---|
| Религия | католицизъм юдаизъм |
| Националност |  Франция |
| Учила в | Национален институт по ориенталски езици и култури |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1971–днес |
| Златен глобус | Най-добра актриса в драма: 2017 „Тя“ |
| БАФТА | Най-обещаващ дебют в главна роля: 1978 „Плетачката на дантели“ |
| Други награди | Сезар Най-добра актриса: 1996 „Церемонията“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Ронал Шама (1982-днес) |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Изабел Юпер в Общомедия | |
Биография
редактиранеИзабел Юпер е родена на 16 март 1953 г. в Париж,[2][3] в семейството на Реймон Юпер, индустриалец, и съпругата му Аник Бо, учителка по английски език и пианистка. Има три сестри и един брат – всички работещи в културната сфера.
След като завършва гимназията, Юпер развива уменията си във Версайската консерватория и успоредно посещава Института за Източни езици и цивилизации, където учи руски език. Заедно с това посещава курсове по актьорско майсторство в École de la rue Blanche, след което се записва в Националната консерватория за драматично изкуство, където нейни преподаватели са известните Жан-Лоран Коше и Антоан Витез.
По време на дългогодишната си и особено активна кариера, освен във френски, актрисата се снима и в множество чуждестранни филми, сред които италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продукции.[4]
През 2017-та година е номинирана за Оскар в категорията "най-добра актриса" за филма "Тя" на режисьора Пол Верховен.
Особено активна и в театъра, играла е в представления по текстове на Антон Чехов, Тенеси Уилямс, Жан Расин, Фридрих Шилер и др., които се радват на огромен успех по най-престижните сцени не само във Франция и цяла Европа, но и в Азия, Северна Америка и Австралия.
Понастоящем Изабел Юпер е собственик на продуцентска компания и на два кино салона в центъра на Париж, които тя управлява заедно със своя съпруг Ронал Шама и единия от техните двама синове, Лоренцо Шама. Дъщеря им, Лолита Шама, също е известна френска актриса.
Кариера
редактиранеФилмовата кариера на Изабел Юпер стартира през 1972 г., с второстепенни роли в три филма с режисьори Нина Компане, Ален Льован и Клод Соте. През 1974 г. Юпер е в ролята на тийнейджърката-бунтарка Жаклин в култовата продукция на режисьора Бертран Блие „Валсиращите“, която привлича близо шест милиона зрители в кино залите във Франция. Две години по-късно идва и първият от поредицата звездни моменти в кариерата на актрисата, когато тя е избрана да изпълни главната роля във филма „Плетачката на дантели“ на Клод Горета, който ѝ носи международна слава и награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство в категория „най-обещаващ дебют в главна роля“, както и статуетката за „най-добра актриса“ на италианските национални награди „Давид Ди Донатело“ (италианският еквивалент на „Оскар“).
Награди
редактиране- Награда на БАФТА за „най-обещаващ дебют в главна роля“ през 1978 г. за филма „Плетачката на дантели“.
- Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 1978 г. за филма „Виолет Нозиер“.
- Награда „Купа Волпи“ за „най-добра актриса“ на фестивала във Венеция през 1989 г. за филма „Историята на една жена“.
- Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 1996 г. за филма „Церемонията“.
- Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 2001 г. за филма „Пианистката“.
- Награда „Златен глобус“ за „най-добра актриса – категория драма“ през 2017 г. за филма „Тя“.
- Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 2017 г. за филма „Тя“.
Избрана филмография
редактиране| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1974 | Валсиращите | Les Valseuses | Жаклин | Бертран Блие |
| 1977 | Плетачката на дантели | La dentellière | Пом | Клод Горета |
| 1978 | Виолет Нозиер | Violette Nozière | Виолет Нозиер | Клод Шаброл |
| 1979 | Сестрите Бронте | Les Sœurs Brontë | Ан Бронте | Андре Тешине |
| 1980 | Лулу | Loulou | Нели | Морис Пиала |
| 1980 | Да се спасява, който може | Sauve qui peut (la vie) | Изабел Ривиер | Жан-Люк Годар |
| 1980 | Вратите на рая | Heaven's Gate | Ела Уотсън | Майкъл Чимино |
| 1981 | Дамата с камелиите | La storia vera della signora delle camelie | Алфонсин Плесис | Мауро Болонини |
| 1981 | Безупречна репутация | Coup de torchon | Роз | Бертран Таверние |
| 1981 | Крилете на гълъбицата | Les ailes de la colombe | Мари | Беноа Жако |
| 1981 | Дълбока вода | Eaux profondes | Мелани | Мишел Девил |
| 1982 | Страст | Passion | Изабел | Жан-Люк Годар |
| 1983 | Историята на Пиера | Storia di Piera | Пиера | Марко Ферери |
| 1985 | Торба възли | Sac de nœuds | Роз-Мари Мартен | Жозиан Баласко |
| 1987 | Фалшив свидетел | The Bedroom Window | Силвия | Къртис Хенсън |
| 1988 | Историята на една жена | Une affaire de femmes | Мари | Клод Шаброл |
| 1988 | Ноар в Милано | Milan noir | Сара | Ронал Шама |
| 1991 | Мадам Бовари | Madame Bovary | Ема Бовари | Клод Шаброл |
| 1994 | Наводнение | Наводнение | София | Игор Минаев |
| 1995 | Церемонията | La cérémonie | Жана Маршал | Клод Шаброл |
| 2000 | Благодаря за шоколада | Merci pour le chocolat | Мика Мюлер Полонски | Клод Шаброл |
| 2001 | Пианистката | La pianiste | Ерика Кохут | Михаел Ханеке |
| 2002 | Осем жени | Huit femmes | Огюстин | Франсоа Озон |
| 2005 | Габриела | Gabrielle | Габриела Ерве | Патрис Шеро |
| 2007 | Скрита любов | L'amore nascosto | Даниела | Алесандро Капоне |
| 2012 | Спящата красавица | Bella addormentata | Дивина Мадре | Марко Белокио |
| 2016 | Тя | Elle | Мишел Льоблан | Пол Верховен |
| 2017 | Госпожа Хайд | Madame Hyde | Госпожа Джекил | Серж Бозон |
| 2020 | Кръстницата | La daronne | Пасианс Портфьо | Жан-Пол Саломе |
| 2022 | Сянката на Караваджо | L'ombra di Caravaggio | Костанца Сфорца Колона | Микеле Плачидо |
| 2023 | Синдикалистката | La syndicaliste | Морийн Керне | Жан-Пол Саломе |
| 2024 | Съседите | Les gens d'à côté | Люси | Андре Тешине |
| 2025 | Пътешественичката | A Traveler's Needs | Французойката | Хонг Санг-Су |
Източници
редактиране- ↑ Isabelle Huppert Awards // IMDb. Посетен на 13 март 2015. (на английски)
- ↑ ((fr)) HUPPERT Isabelle // lesgensducinema.com. Посетен на 13 март 2015
- ↑ BnF catalogue général // catalogue.bnf.fr. Посетен на 13 март 2015. (на френски)
- ↑ www.imdb.com
Външни препратки
редактиране- Изабел Юпер Официален уебсайт
- Изабел Юпер в
Internet Movie Database - Изабел Юпер в
