Избори в България
Избори в България са всички избори в България, на които чрез пряко гласуване на национално ниво се избират: парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент. Изборите в България традиционно се провеждат в неделя.
ИсторияРедактиране
Първите всенародни избори в България са за избор на народни представители. Те се провеждат скоро след Освобождението, на 30 септември 1879 – парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание. Те, както и следващите (през 1880, 1881, 1882 и 1884 г.), са насрочени с указ на княз Александър I Батенберг. През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I (след 22 септември 1908 като цар Фердинанд). Изборите от 1919 до 1939 г. са насрочени с указите на цар Борис III.
Регентски съвет насрочва изборите през 1945 г., а с указ № 13 от 31 юли 1946[1] насрочва допитване за премахване на монархията и обявяване на Народна република.
В периода 1949 – 1989 изборите в Народна република България първоначално се насрочват с указ на президиума на НС, а 1976, 1981 и 1986 – вече на Държавния съвет на НРБ.
От 1990 г. изборите се насрочват с указ на президента на България.
Видове избориРедактиране
За народно събраниеРедактиране
Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат. През периода 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи. Използва се методът на най-голямата средна стойност (метод на Д'Ондт). При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена, а също така е сменен и методът за разпределяне на мандатите в пропорционалната система с метода на най-големия остатък (метод да Хеър-Ниймайер). Така 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки 31 избирателни района. През 2013 година е възстановена изцяло пропорционалната система, но се запазва методът на най-големия остатък като метод за разпределяне на мандатите.
За президентРедактиране
Президентът се избира с петгодишен мандат с мнозинство от повече от половината действителни гласове.
За европейски парламентРедактиране
Членовете на Европейския парламент се избират с петгодишен мандат с пропорционално гласуване и с една национална листа. Националната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове, разделен на броя на мандатите, закръглен до по-голямото цяло число.
За местно управлениеРедактиране
С преки избори се избират за четиригодишен мандат и някои от държавните органи на местно ниво – кметовете на общини, кметства, райони и общинските съвети. При различни промени на нормативната уредба през годините кметовете на райони не винаги са избирани с преки избори, както и кметовете на кметства се избират при различен праг (брой на населението с постоянен адрес на територията на кметството). Кметовете се избират чрез пропорционална система с повече от половината от действителните гласове, а съставът на общинския съвет се избира чрез пропорционална система.
| Вид избор | Избира се | Система | Листи | Насрочва се от | мандат |
| Народни представители | 240 народни представители | Пропорционална Д'Ондт
От 2005 г. пропорционална Хеър-Ниймайер 2009 г. Мажоритарна + пропорционална Хеър-Ниймайер От 2013 г. пропорционална Хеър-Ниймайер |
Многомандатни райони | Президента | 4 г. |
| Президент и вицепрезидент | Президент и вицепрезидент | Мажоритарна | Национална листа | Народно събрание | 5 г. |
| Членове на Европейския парламент | 17/18 ЧЕП от общо 736 | Пропорционална | Национална листа | Президента | 5 г. |
| Общински съветници и кметове | 265 Общински съвета
265 кметове на общини кметове на кметства кметове на райони |
Пропорционална за общинските съветници
Мажоритарна за кметовете |
Локални листи в общините и кметствата | Президента | 4 г. |
ХронологияРедактиране
| Вид | I тур | II тур | избира се | извън страната | бележка | Основна статия |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Парламентарни | 10.06.1990 | 17.06.1990 | VII ВНС | не | Парламентарни избори в България (1990) | |
| Парламентарни | 13.10.1991 | XXXVI НС | не | Парламентарни избори в България (1991) | ||
| Местни | 22.10.1991 | 26.10.1991
27.10.1991 |
273 общини | не | втори тур се провежда на две дати | Местни избори в България (1991) |
| Президентски | 12.01.1992 | 19.01.1992 | Желю Желев | да | Президентски избори в България (1992) | |
| Парламентарни | 18.12.1994 | XXXVII НС | да | гласовете извън страната се добавят към избрани общини | Парламентарни избори в България (1994) | |
| Местни | 29.10.1995 | 12.11.1995 | 255 общини | не | Местни избори в България (1995) | |
| Президентски | 27.10.1996 | 03.11.1996 | Петър Стоянов | да | Президентски избори в България (1996) | |
| Парламентарни | 19.04.1997 | XXXVIII НС | да | гласовете извън страната се добавят към избрани общини | Парламентарни избори в България (1997) | |
| Местни | 16.10.1999 | 23.10.1999 | 262 общини | не | Местни избори в България (1999) | |
| Парламентарни | 17.06.2001 | XXXIX НС | да | гласовете извън страната се добавят към избрани общини | Парламентарни избори в България (2001) | |
| Президентски | 11.11.2001 | 18.11.2001 | Георги Първанов | да | Президентски избори в България (2001) | |
| Местни | 26.10.2003 | 02.11.2003 | 264 общини | не | Местни избори в България (2003) | |
| Парламентарни | 25.06.2005 | XL НС | да | гласовете извън страната се използват само на национално ниво | Парламентарни избори в България (2005) | |
| Президентски | 22.10.2006 | 29.10.2006 | Георги Първанов | да | Президентски избори в България (2006) | |
| Европейски парламент | 20.05.2007 | 6-и ЕП | да | Избори за Европейския парламент в България (2007) | ||
| Местни | 28.10.2007 | 04.11.2007 | 264 общини | не | Местни избори в България (2007) | |
| Европейски парламент | 07.06.2009 | 7-и ЕП | да | Избори за Европейския парламент в България (2009) | ||
| Парламентарни | 05.07.2009 | XLI НС | да | въвежда се смесена система с Хеър-Ниймайер | Парламентарни избори в България (2009) | |
| Президентски | 23.10.2011 | 30.10.2011 | Росен Плевнелиев | да | местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011 | Президентски избори в България (2011) |
| Местни | 23.10.2011 | 30.10.2011 | 264 общини | не | местни и президентски в едно, влиза в сила Изборният кодекс от 2011 | Местни избори в България (2011) |
| Парламентарни | 12.05.2013 | XLII НС | да | въвежда се пропорционална система с Хеър-Ниймайер | Парламентарни избори в България (2013) | |
| Европейски парламент | 25.05.2014 | 8-и ЕП | да | влиза в сила новият Изборен кодекс от 2014 | Избори за Европейския парламент в България (2014) | |
| Парламентарни | 05.10.2014 | XLIII НС | да | Парламентарни избори в България (2014) | ||
| Местни | 25.10.2015 | 01.11.2015 | 265 общини | не | в едно с референдум | Местни избори в България (2015) |
| Президентски | 06.11.2016 | 13.11.2016 | Румен Радев | да | в едно с референдум | Президентски избори в България (2016) |
| Парламентарни | 26.03.2017 | XLIV НС | да | Парламентарни избори в България (2017) | ||
| Европейски парламент | 26.05.2019 | 9-и ЕП | да | машинно гласуване за първи път в страната | Избори за Европейския парламент в България (2019) | |
| Местни | 27.10.2019 | 04.11.2019 | 265 общини | не | Местни избори в България (2019) | |
| Парламентарни | 04.04.2021 | XLV НС | да | Парламентарни избори в България (април 2021) | ||
| Парламентарни | 11.07.2021 | XLVI НС | да | Парламентарни избори в България (юли 2021) | ||
| Президентски | 14.11.2021 | 21.11.2021 | Румен Радев | да | в едно с парламентарни избори | Президентски избори в България (2021) |
| Парламентарни | 14.11.2021 | XLVII НС | да | в едно с президентски избори | Парламентарни избори в България (ноември 2021) |
Неспазване на законодателствотоРедактиране
При предизборните кампанииРедактиране
Според чл. 11, ал. 4. на Закона за закрила на детето „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Партиите, които са използвали деца в предизборни кампании са ГЕРБ – в лицето на Бойко Борисов на 27 март 2014 г. в Благоевград[2], за който скандал се разбра, след като родител е подал сигнал в ДАЗД, която е разпоредила проверка, и в лицето на д-р Красимира Симеонова и Стелиян Варсанов на 18 април 2011[3] и „България без цензура“.
Купуване на гласове и контролиран вотРедактиране
В интервю пред „Капитал“ зам.-вътрешният министър Филип Гунев от служебния кабинет разказва за схемите на купуване на гласове и т.нар. контролиран вот, наблюдавани по време на предсрочните парламентарни избори през октомври, 2014[4]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/02.08.1946
- ↑ Родител се оплака – Борисов агитирал деца в Благоевград
- ↑ ГЕРБ започна предизборна агитация и в училищата
- ↑ Росен Босев. Кметове, общински съветници и местни олигарси участват в купуването на гласове. // capital.bg, 17 октомври 2014. Посетен на 18 октомври 2014.
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно изборите в България- Портал на изборите в Република България
- Избори в България
- Централна избирателна комисия на Република България
- Филип Гунев: Кметовете почти винаги участват в контролирания вот, Филип Гунев – зам.-вътрешен министър от служебния кабинет Близнашки, dnevnik.bg, 18 октомври 2014
