Изворово (област Хасково)

село в община Харманли, обл. Хасково
(пренасочване от Изворово (Област Хасково))
Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.

Изворово (до 1906 година Бунарчево) е село в Южна България. То се намира в община Харманли, област Хасково и е на около 265 km от столицата София.

Изворово
България
41.963° с. ш. 26.1409° и. д.
Изворово
Област Хасково
41.963° с. ш. 26.1409° и. д.
Изворово
Общи данни
Население194 души[1] (15 март 2024 г.)
5,4 души/km²
Землище35.955 km²
Надм. височина340 m
Пощ. код6461
Тел. код03762
МПС кодХ
ЕКАТТЕ32487
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ; 2015)
Изворово в Общомедия

География

редактиране

Село Изворово е разположено в подножието на Сакар планина, Надморската височина е от 330 до 390 m. Релефът е равнинен на места хълмист. Най-високата точка на землището на село Изворово е връх Мая баир, който е с надморска височина от 625 m.

Климатът е умерено-континентален, с подчертано средиземноморско влияние. Отличава се с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Средната годишна температура е около 11 °С. Средната януарска температура е 0,5 °С. Възможно е тя да се повиши до 15 °С, а също така да спадне до -20 °С. Средната юлска е 24 – 26 °С, а максималните летни температури достигат до 35 °С. През зимата има средно по 25 дни със снежна покривка. Дебелината на снежната покривка е около 20 – 25 cm. Годишната валежна сума е 550 – 600 mm.

Стопанство

редактиране

Традиционно развити са както земеделието, така и животновъдството. Основни земеделски култури са тютюн, дини, домати, чушки, грозде, арония, жито и слънчоглед.

Предполага се, че селище е съществувало още в ранното средновековие, за което съществуват научни доказателства. Интерес представляват двата печата на византийската тема Месопотамия, които дават основание на В. Зайбт да предложи хипотезата, че именно тук някъде, а не в Мала Азия, се е намирала темата Месопотамия (т.е. междуречие), и че в близката Констанция е резидирал стратегът на тази тема.[2]

То се е състояло от 3 махали – Чешмите, Сананджа и Еленкъра. След турското нашествие по българските земи, селото често е нападано и ограбвано от башибозуци. За да се спаси, населението е принудено да се премести в подножието на Сакар балкан, в много гъста дъбова гора (боази). В края на 18 век и в началото на 19 век селото наброява 120 къщи. То е селище със силно развито овцевъдство, лозарство и крушарство. В началото на 19 век изворовци имат развито овцевъдство – разполагат с около 20 000 овце, което е база за снабдяване на Сливенската текстилна фабрика.

Селото е освободено от османско владичество на 31 януари 1878 г. от частите на Астраханския полк. След освобождението и особено след Берлинския конгрес, границата между България /първоначално Източна Румелия/ и Османската империя е минавала на 2 km източно от село Изворово.

Извори, язовири и чешми

редактиране

В село Изворово има множество извори, откъдето е и името на селото. Най-големите извори са:

Ятак дере

редактиране

Ятак дере е малък извор, силно обрасъл с меше, дъб, габър и дрян.

Намира се в началото на Кривата река, като десен приток.

Хайдушкото кладенче

редактиране

Хайдушкото кладенче е извор на около 200 метра от друг извор, наречен Колджака. Силно заселено с габър, дрян, цер, киселица и клен. През вековете е било база на хайдутите.

Двата кладенеца

редактиране

Това са два извора в северния склон на Мая Баир.

Чешмите е местност, която включва четири чешми: 1. Чешмата 2. Дядо Илевата чешма 3. Терпешевата чешма 4. Клюнка Вероятно това са били четирите главни водоизточника на стария гръцки град Еленополис.

По времето на социализма в землището на село Изворово са построени около 25 язовира.

Най-големия е язовир „Изворово“ (дервеня). Най-важния язовир за селото е язовир „Кутела“, който има помпена станция, която тласка вода в изравнител и оттам водата по самотек достига до всяка къща.

Други по-големи язовири са:

  • „Вълканов кладенец“,
  • „Честите Габери“,
  • „Орешака“,
  • „Ликова кория“,
  • „Минча“,
  • „Каменака“ (джаркова сая),
  • „Корцанов кладенец“,
  • „Каменичков кладенец“

В землището на село Изворово има доста чешми. Чешмата, която има най-важно значение за селото е „Калджана“. Това е чешмата с най-хубавата вода в Сакарския район. Намира се на около 3 – 4 километра северно от селото, на около 500 метра надморска височина. Други по-големи чешми са:

  • „Дядо Митева чешма“,
  • „Чешма Галяшкин“,
  • „Чешма Двата кладенеца“,
  • „Чешма Стоянов кладенец“.

Допълнителна литература

редактиране
  • Seibt, W. „Mesopotamia des Westens“ – ist es im 9. Und 10. Jahrhundert südlich der Marica zu suchen – В: Нумизматични, сфрагистични и епиграфски приноси към историята на Черноморското крайбрежие (=Acta Musei Varnaensisi, VII-2). Варна, 2008, с. 100 – 114.

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Златен накит и златни прешлени на вретено от първата половина на ІІ хилядолетие пр.н.е. (Средна Бронзова епоха), открити край село Изворово. Експонати на НИМ

В местността „Калето“ се предполага съществуването на римската станция „Кастра Рубра“. Крепостните стени заграждат площ от 12 декара и са изградени от камъни, споени с хоросан и с късчета счукани тухли. Край нея минава римският път „Виа диагоналис“.

Край село Изворово има местност, която се нарича „Казанката“. В каменната скала има издълбан казан, но не е проучен. В селото има три запазени долмена.

През 2009 г. е разкрита така наречената „Йоргева могила“. В нея са открити златен накит от 320 мъниста и два златни предмета от първата половина на второто хилядолетие преди н.е.

Редовни събития

редактиране
  • Сбор на Архангеловден.
  • Празник на селото през август.

Личности

редактиране

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (ІV – ХІІІ В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА, архив на оригинала от 21 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181221182613/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf, посетен на 23 декември 2018 
  3. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 350 – 370.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50

Литература

редактиране
  • Иван Йорданов. Византийски печати от землището на с. Изворово, Хасковско. – Във: Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и българската археология – 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“–Велико Търново, 2010,