Отваря главното меню
Изгаряне на марксистка литература в Чили, 1973 г.

Изгарянето на книги е обществена практика на масово унищожаване на информационни носители (книги, свитъци, съвременни носители – CD, грамофонни плочи и други). Обикновено се извършва публично и е мотивирана от морални, политически или религиозни съображения.

Съдържание

Исторически примериРедактиране

Династия ЦинРедактиране

По време на Династията Цин през 212 г. пр.н.е. първият император на Китай Цин Шихуан организира унищожаване на писанията и избиване на философите, които не принадлежат към официално подкрепяната легитимистка философска школа.

По-късно привържениците на Конфуций възстановяват влиянието си (при династията Хан) и пропагандират акцията на Цин Шихуан като най-голямото престъпление в историята.

Всъщност действията на императора и съветника му Ли Ши, дал идеята за акцията, имат и друга страна — те са част от процеса на стандартизация на писмеността и образованието и позволяват на Китай да поддържа единно културно пространство, силна държава и развити технологии през следващите 22 века.

Късна античностРедактиране

Появата и разпространението на християнството в края на Античността са съпътствани от религиозна нетърпимост и многобройни прояви на фанатизъм, резултатът от които е унищожаването на голямо количество антични книги и библиотеки.

През 392 г. Серапеумът, съдържащ част от библиотеката на Александрия, е разрушен и опожарен по заповед на патриарха на Египет Теофил. При този погром е убита една от последните ярки личности на Древността — Хипатия.

Ранно СредновековиеРедактиране

Тази епоха е характерна с постоянното възникване на религиозни разцепления (ереси), като възстановяването на църковното единство винаги е съпровождано с унищожаване на еретичната литература.

Светата инквизицияРедактиране

През 80-те години на 15 век инквизиторът Томас де Торквемада организира изгарянето на нехристиянската литература в Испания, по-специално еврейският религиозен сборник Талмуда.

След отвоюването през 1492 г. на Гранада от маврите инквизиторите унищожават и арабските книги. Обединена Испания на Фердинанд Арагонски става първата тоталитарна държава, опитваща се да контролира съзнанието и мислите на поданниците си.

Нацистка ГерманияРедактиране

 
Публично изгаряне на книги в Берлин при националсоциализма, 1933 г.

Писателят Хайнрих Хайне пише още през 1821 г. „Там където изгарят книги, изгарят накрая и хора.“ (Dort, wo man Bücher verbrennt, verbrennt man am Ende auch Menschen). От 10 май до 21 юни 1933 г. в Берлин и други немски градове са изгорени публично книгите на еврейски автори и произведения, определяни като „негермански“.

Съветският лагерРедактиране

 
Публично изгаряне на книги в Берлин при социализма, 1955 г.

За разлика от предишните, 20 век в историята на човечеството достига своеобразна кулминация в унищожението не на еретическа литература, а с унищожаване на книги с предходни велики достижения на човешката мисъл чрез наложената цензура в страните от т.нар. Съветски блок след Октомврийската революция в Русия.

За разлика от средновековните публични изгаряния на еретически произведения при инквизицията, които се правят публично, явно и тържествено и чиято цел е да ги низвергне, анатемоса и разобличи, приковавайки авторите им на позорния стълб, то комунистическата цензура се извършва скрито, тайно и посредством конспиративни методи, явно поради „терзанията на мисълта“ на извършителите. От съветския Главлит и българския му по-малък събрат Главлит след деветосептемврийския преврат се унищожава всякаква литература, която по един или друг начин би могла да застраши наложената с терор диктатура на пролетариата. Комунистическата цензура достига до куриозни практики при които на унищожаване са подложени дори книги за деца.

Бившият Съветски съюз и другите социалистически държави основно практикуват претопяване на книги, които се смятат за отклоняващи се от идеологическата линия. В изпълнение на тази политика в България са унищожени „Люти чушки“ на Радой Ралин, „Фашизмът“ на Желю Желев (книгата е горена и от политически противници на автора по времето, когато той е президент след 1989 г. в знак на възмущение), и пр.

Използване в литературатаРедактиране

В романа 451 градуса по Фаренхайт е описано общество, където изгарянето на книгите е официална политика.

Много антиутопии описват подобни социални практики на манипулиране или унищожаване на информация.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране