Изгубеното десетилетие

История на Япония
Храмът Исе
 • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.)
 • Джомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.)
 • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.)
 • Ямато (250-710)
 · Кофун (250-538)
 · Асука (538-710)
 • Нара (710-794)
 • Хеян (794-1185)
 • Камакура (1185-1333)
 · Реставрация Кенму (1333-1336)
 • Муромачи (Ашикага) (1336-1578)
 · Нанбоку-чо (1336-1392)
 · Сенгоку (1467-1573)
 • Адзучи-Момояма (1568-1603)
 · Нанбански търговски период
 • Едо (Токугава) (1603-1868)
 · Бакумацу
 • Мейджи (1868-1912)
 · Реставрация Мейджи
 • Тайшо (1912-1926)
 · Първа световна война
 • Шова (1926-1989)
 · Японски милитаризъм
 · Втора световна война
 · Тихоокеанска война
 · Следокупационен период
 • Хейсей (1989-настояще)
 · Изгубеното десетилетие
Тематични
 · Японска империя
 · Икономическа история на Япония
 · Военна история на Япония
 · История на японското корабоплаване

Изгубеното десетилетие (на японски: 失われた十年, Ushinawareta Jūnen) е период на икономическа стагнация в Япония от 1991 до 2001 г., причинен от спукването на японския финансов балон в края на 1991 г.[1] От 1991 до 2003 г. японската икономика (БВП) нараства само с по 1,14% годишно – много по-бавно спрямо останалите индустриализирани държави.[2]

Понятието първоначално се отнася за годините от 1991 до 2001 г., но по-късно е разширено, обхващайки и годините до 2010 г. Поради тази причина, в днешно време често се говори за Изгубените 20 години (на японски: 失われた二十年, Ushinawareta Nijūnen).[3] Сериозно засягайки цялата икономика на Япония от 1995 до 2007 г., БВП на страната спада от 5,33 трилиона долара до 4,36 трилиона долара в номинално отношение,[4] а реалната заплата спада с около 5%,[5] докато държавата търпи стагнация при нивата на цените.[6] И докато съществуват спорове относно мащаба на японските спънки,[7][8] икономическото въздействие на Изгубеното десетилетие е ясно видимо, а японските политици продължават да се борят с последиците от него.

ПричиниРедактиране

Изгубеното десетилетие на Япония в основата си е причинено от спекулациите по време на бум. Рекордно ниските лихви захранват спекулациите на пазара за недвижими имоти и стоки, които поскъпват много през 1980-те години. Оценките на имотите и публичните компании се утрояват и стигат до момент, в който площ от три квадратни метра близо до Токийския императорски дворец е се продава за 600 000 долара.[9]

След като осъзнава, че балонът вече не може да бъде удържан, японското министерство на финансите вдига лихвите в опит да намали спекулациите. Този ход бързо довежда до срив на фондовия пазар, защото кредитополучателите не успяват да изплащат многото си дългове, които дотогава са се крепили на спекулативните активи. В крайна сметка, тези проблеми се проявяват под формата на банкова криза, довела до няколко правителствени спасителни пакета.[9]

КризаРедактиране

След първоначалния икономически шок, икономиката на Япония изпада в т.нар. Изгубено десетилетие, при което икономическият растеж спира през следващите десет години. Страната търпи много малък икономически растеж и дефлация, а японските стокови борси са сринати. Пазарът на имотите така и не се възстановява до нивата си отпреди икономическия бум.[9]

Някои икономисти хвърлят вината за Изгубеното десетилетие върху потребителите и компаниите, които са пестили твърде много и са накарали икономиката да забави своя ход. Според други, истинският виновник за упадъка е застаряващото население на страната или паричната ѝ политика (или и двете). В частност, бавният отговор на Банката на Япония за намеса на пазара е възможно да е изострил проблема. В действителност, много от тези фактори е вероятно да са допринесли за стагнацията.[9]

След кризата много японски граждани започват да пестят много и да харчат по-малко, което оказва отрицателно влияние върху съвкупното търсене. Това води до дефлация, която от своя страна допълнително мотивира потребители да пестят парите си, като така се навлиза в дефлационна спирала.[9]

ИзточнициРедактиране

  1. Japan's Bubble Economy. // www.sjsu.edu. Посетен на 20 април 2009.
  2. Nielsen, Barry. The Lost Decade: Lessons From Japan's Real Estate Crisis. // Посетен на 26 май 2020.
  3. Leika Kihara. Japan eyes end to decades long deflation. // Reuters, 17 август 2012. Посетен на 7 септември 2012.
  4. Japanese GDP, nominal. //
  5. Waging a New War. // 9 март 2013.
  6. Inflation Japan – CPI inflation. //
  7. Fingleton, Eamonn. The Myth of Japan’s Failure. // The New York Times. 6 януари 2012.
  8. Fingleton, Eamonn. Video interview on BBC News with Eamonn Fingleton. // BBC News, 5 min. 26 sec. 12 януари 2012.
  9. а б в г д Justin Kuepper. Japan's Lost Decade: Brief History and Lessons. // The Balance, 18 септември 2019. Посетен на 14 юли 2020.