Изенгард фон Фалкенщайн-Мюнценберг
Изенгард фон Фалкенщайн-Мюнценберг (на немски: Isengard von Falkenstein-Münzenberg; * ок. 1300/пр. 1318; † сл. 1326) е благородничка от фамилията Фалкенщайн-Мюнценберг (линията Лих) и чрез женитба господарка на Изенбург-Бюдинген-Гренцау и Филмар.
Изенгард фон Фалкенщайн-Мюнценберг | |
господарка на Изенбург-Бюдинген-Гренцау и Филмар | |
Родена | |
---|---|
Герб | |
Семейство | |
Баща | Филип III фон Фалкенщайн-Мюнценберг |
Братя/сестри | Куно II фон Фалкенщайн-Мюнценберг |
Деца | Хайнрих II фон Изенбург-Бюдинген Филип I фон Изенбург-Гренцау |
Произход
редактиранеТя е дъщеря на Филип III фон Фалкенщайн-Мюнценберг († 1322) и първата му съпруга Мехтилд фон Епенщайн († 1303), дъщеря на Готфрид III (IV) фон Епенщайн († 1293/1294) и Мехтилд фон Изенбург-Браунсберг († ок. 1280), дъщеря на граф Бруно II фон Изенбург-Браунсберг († 1255). Баща ѝ се жени втори път сл. 1303 г. за Лукарда фон Изенбург-Бюдинген († 1309) и трети път за Матилда фон Хесен († сл. 1332).
Фамилия
редактиранеИзенгард фон Фалкенщайн се омъжва пр. 24 февруари 1318 г. за Лотар фон Изенбург-Бюдинген († 1340/1341), най-малкият син на Лудвиг фон Изенбург-Клееберг бургграф фон Гелнхаузен († 1304) и графиня Хайлвиг фон Тюбинген-Гисен († 1294).[1] Те имат децата:[2][3]
- Хайнрих II фон Изенбург-Бюдинген († между 3 ноември 1378 и 26 ноември 1379), бургграф на Гелнхаузен, женен на 29 юли 1332 г. за Аделхайд фон Ханау († сл. 24 ноември 1372), дъщеря на Улрих II фон Ханау († 1346) и Агнес фон Хоенлое († 1342/1344)
- Филип I фон Изенбург-Гренцау († 22 март 1370), господар на Изенбург в Гренцау и Филмар, женен пр. 11 ноември 1338 г. за графиня Маргарета фон Катценелнбоген († 1370)
- Хайлвиг (* ок. 1320; † 1367), омъжена пр. 23 юли 1344 г. за граф Йохан фон Ринек († 1365)
- Вилибург († сл. 1352), омъжена пр. 1346 г. за Хартмуд VI фон Кронберг († 1372), син на Хартмут V фон Кронберг († 1334), бургграф на Щаркенбург, и Маргарета фон Щаркенбург († 1332)
- Лукарда († сл. 1335), монахиня в Цела (Шифенберг) между 1326 и 1331. мистрес на Цела (Шифенберг) през 1335 г.
Литература
редактиране- Anette Löffler: Die Herren und Grafen von Falkenstein (Taunus). Studien zur Territorial-und Besitzgeschichte, zur reichspolitischen Stellung und zur Genealogie eines führenden Ministerialengeschlechts 1255 – 1418. Band 99. Selbstverlag der Hessischen Historischen Kommission Darmstadt und der Historischen Kommission für Hessen, 1994.
- Dagmar Reimers:Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 60.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 27.
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1968 252
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). XVII 60
Източници
редактиране- ↑ Isenburg 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Isengard von Falkenstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Isengard v.Falkenstein, ww-person.com
Външни препратки
редактиране- Isengard von Falkenstein, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes