Отваря главното меню

Изригването на Санторини или Изригването на Тера е катастрофално плинианско вулканично изригване (по описаното от Плиний Стари такова на Везувий), последвано от силно земетресение.

Санторини
Сателитна снимка на Тера, 2000 г.
Сателитна снимка на Тера, 2000 г.
Информация
Дата между 1642 – 1540 г. пр.н.е.
Тип Плинийско вулканично изригване
Greece location map.svg
36.3514° с. ш. 25.4036° и. д.
Местоположение в днешна Гърция
Санторини в Общомедия

Изригването на Санторини е в средата на второто хилядолетие пр.н.е. Придружено е от силно земетресение. В резултат от природния катаклизъм, древният остров потъва и се образува сегашната островна група, като вулканичният кратер е сега на морското дъно между островите.

Вулканичната експлозия изхвърля 60 куб.км. магма от кратера на вулкана, а височината на вулканичния облак достига средата на стратосферата на 38 – 39 км. Експлозията на вулкана Санторини е равна по сила на взрив от около 200 хиляди атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Вулканичният кратер е с диаметър 14 км и с площ от 80 км2. Следи от санторинското изригване са намерени по крайбрежията на Северна Африка (делтата на Нил) и Мала Азия.

ДатаРедактиране

Датата на изригването е предмет на спор сред археолози, вулканолози и изследователи на климата. Нови данни сочат, че изригването е станало в края на XVII в. пр. Хр. и по-точно през 1628/7 г. пр. Хр., вместо по-ранно приетата дата в XVI в. пр. Хр. Тези данни включват радиовъглеродни изследвания, както и косвени показатели като следи в ледникови проби от Гренландия и засечено забавяне в растежа на дърветата в северното полукълбо, потенциално свързани с изригването на Тира и последвалото разпространение на вулканична пепел.[1]

ПоследициРедактиране

Тезата, че изригването на Санторини е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация на остров Крит, днес е отхвърлена. Счита се, че изригването е предизвикало вълна с височина 6 – 11 м,[2] която е причинила разрушения по северния бряг на Крит, но изследвания върху керамиката показват, че упадъкът на минойските общности започва няколко поколения след изригването на Санторини.[3][4]

ИзточнициРедактиране

  1. Broodbank, C., 2013. The Making of the Middle Sea. London: Thames and Hudson.
  2. Papadopoulos, G., 2009. ‘Tsunamis’ – Woodward, J. C., (ed.) 2009. The Physical Geography of the Mediterranean. Oxford: OUP. с. 499 – 501.
  3. Driessen, J., & C. F. MacDonald, 1997. The Troubled Island: Minoan Crete before and after the Santorini Eruption. Liège: Université de Liège. Austin: Texas University Press.
  4. Driessen, J., & C. F. MacDonald, 2000. ‘The Eruption of the Santorini Volcano and Its Effects on Minoan Crete’ – W. J. McGuire, D. R. Griffiths, P. L. Hancock and I. Stewart (eds), The Archaeology of Geological Catastrophes . London and Tulsa: Geological Society. с. 81 – 93.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Minoan eruption“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.