Изследвания на пола

Изследванията на пола (на английски: gender studies, други преводи на български са науки за пола, науки за пола и рода, също така родови изследвания^[1], както и изследвания на социалния и културния пол, социални и културни изследвания на пола, както и всички други появили се или предстоящи да се появят интерпретации на термина на английски gender) е интердисциплинарно академично поле в социалните и хуманитарните науки, което третира проблемите на пола (джендъра) и половата идентичност. Областта е тясно свързана с други теоретични полета като история на жените, изследвания на жените, куиър изследвания и изследвания на мъжете. Тук се включват теоретизации в рамките на многобройни дисциплини като социология, психология, антропология, история и др.

История Редактиране

Обособяването на областта е академичен резултат от утвърждаването на феминизма през 60-те и 70-те години на 20 век и начина, по който съществуващите дотогава теории в социалните науки са критикувани заради липсата на видимост на женския опит и гледна точка, както и заради безкритичното приемане на йерархичните отношения между половете.

Понастоящем многобройни университети в цял свят предлагат магистърски и докторски програми по Изследвания на пола.

Теоретични подходи Редактиране

Развитието на изследванията на пола е тясно свързано с развитието на феминистката теория. Основополагащо за областта е твърдението на Симон дьо Бовоар, че „човек не се ражда жена, а става такава“, което утвърждава социално-конструктивисткото разбиране за пола. Макар да е утвърдено и до днес, то не е единствено и не по-малко влиятелни са например психоаналитичното разбиране за пола на Жак Лакан, Люс Иригаре, Юлия Кръстева и други, както и постмодерната визия за пола като перформативен.

През 1985 г. историчката Джоан Скот обособява три теоретични подхода в изследванията на пола – теория на патриархата, марксистки подход и психоаналитичен (тук се включват френския постструктуралистки подход и англо-американския теоретичен подход на обектните отношения)^[2].

Джудит Бътлър на церемонията на наградата „Адорно“ през 2012 г.

През 1990 г. Джудит Бътлър прекроява полето с фундаменталния си труд „Безпокойствата около родовия пол“ и критиката си на разграничението биологичен – социален пол (sex-gender).

През 21 век един от най-утвърдените подходи е теорията на пресечностите, която наред със значението на пола отчита и взаимоотношението му с категориите класа, раса и етнос за конституиране на социалните взаимоотношения между половете.^[3]

Теми и проблеми Редактиране

Библиография Редактиране

Бовоар, Симон дьо. Вторият пол: [Т.] 1 – 2 София: Колинс-5, 1996
Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. София: Критика и хуманизъм, 2003
Миглена Николчина, съст. Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1997.
Миглена Николчина, Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. 1997.
Милена Кирова, Корнелия Славова, Теория през границите – Въведение в изследванията на рода^{[неработеща препратка]}, София: изд. Полис, 2001. (ISBN 954-90728-3-5)
Миглена Николчина, Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература. 2002.
Красимира Даскалова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Ренета Рошкева, Румяна Стоилова, Татяна Коцева, състав., Техните собствени гласове. София: Полис, 2003, 437 с.
Красимира Даскалова и Корнелия Славова, състав., Женски идентичности на Балканите. София: Полис, 2004.
Милена Кирова, съст., Корнелия Славова, Род и ред в българската култура, изд. Фондация ЦИПЖ, 2005.
Милена Кирова, съст., Български писателки от Възраждането до Втората световна война, поредица Неслученият канон, София: изд. Алтера, 2009.
Скот, Джоан. Ехо-фантазия: Историята и конструирането на идентичността. София: ИК СемаРШ, 2005
Снежа Гунев, съст. Феминисткото знание, Полис, 2002.

На английски

Butler, Judith, 1993. „Bodies That Matter: On the Discursive Limits of 'Sex“, New York: Routledge. ISBN 0-415-90366-1 OCLC 27897792.
Chodorow, Nancy. The Reproduction of Motherhood. Berkeley, Los Angeles and London: University of California Press, 1978
Cranny-Francis, Anne, Joan Kirkby, Pam Stavropoulos, Wendy Waring, eds., 2003. „Gender studies: terms and debates“, Basingstoke: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-77612-7 OCLC 50645644.
De Beauvoir, Simone, 1989. The Second Sex. New York: random House Inc. ISBN 0-679-72451-6 OCLC 20905133.
Healey, Joseph F., 2003. Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change. London: Pine Forge. ISBN 0-7619-8763-0 OCLC 50604843.
Scott, Joan W. „Gender: A Useful Category of Historical Analysis“, in Gender and the Politics of History (New York: Columbia University Press, 1988).

Бележки Редактиране

↑ 90-те: фрагментация, разпиляване, разединение
↑ Скот, Джоан „Род:една полезна категория за исторически анализ“
↑ Healey, J. F. (2003). „Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change“.

Вижте също Редактиране

Външни препратки Редактиране

Центрове, организации и учебни програми

[1] 90-те: фрагментация, разпиляване, разединение

[2] Скот, Джоан „Род:една полезна категория за исторически анализ“

[Healey_2003-3] Healey, J. F. (2003). „Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change“.

[1]

[2]

[3]