Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия изток.

Фактори за поява

редактиране
 
Обсадата на Варна от руските войски по време на Руско-турската война от 1828 – 1829

През втората половина на XVIII век Османската империя изпада в трайна вътрешнополитическа криза на т.нар. кърджалийство, която се отразява върху международното ѝ положение. Това съвпадна със зараждащото се на Балканския полуостров националноосвободително движение на балканските народи. Тези събития активизират политиката на страните, заинтересовани от отслабването на Османската империя и прогонването на турците от Европа. Въпросът за османското наследство е от изключителна значимост за Русия, която от началото на XVIII век неведнъж разширява териториите си за сметка на Османската държава. Поради това Руската империя става най-активен и значим фактор, от който в най-голяма степен зависи развитието на източния въпрос.

В резултат на успешните войни с Османската империя, през първата половина на XIX век Русия придобива все по-нарастващо влияние на Балканите и в Ориента. През този период западноевропейските държави не обръщат особено внимание на руската външна политика спрямо Високата порта, тъй като са заети с революционните процеси обхванали Европа след Френската революция. Към средата на века обаче европейските страни предприемат търговска експанзия в османските земи. Нарастващото руско влияние в Източното Средиземноморие застрашава икономическите интереси на Западна Европа и комуникациите на Великобритания с Индия. Влиянието на Русия на Балканите не се нрави и на Австрийската империя, която има апетити към някои балкански територии, сред които и Македония. Всичко това обяснява и причината поради която по-голямата част от европейските страни са негативно настроени спрямо балканските националноосвободителни движения. Поради това част от тях поемат курс към покровителство на Османската империя и запазване на целостта ѝ.

Политическите интереси, териториалните претенции и противоречия на държавите от Европа по т.нар. Източен въпрос са причина за разгръщането на нестабилност и остра политическа криза в региона. След Кримската война в средата на ХІХ век амбициите за политическо влияние и териториални претенции на Балканите нарастват и Източният въпрос, решаван донякъде с дипломатически и военни средства, се превръща в Източна криза с ясно изразени противостоящи страни.

Развитие

редактиране
 
Берлинският конгрес от 1878 г. изиграва важна роля за съдбата на Източния въпрос

Като политическо понятие източният въпрос се споменава за първи път на Веронския конгрес от 1822 г. състоял се по повод Гръцкото освободително въстание от 1821 – 1829 г. В своето развитие той преминава през няколко етапа. Най-ранният е свързан с балканските проекти на Екатерина II и началото на освободителните движения в Сърбия, Влашко, Молдова и Гърция. Втората фаза протича в периода до Кримската война, когато Русия налага своето влияние над Османската империя в резултат на Египетските кризи от 1833 – 1841 г. Това ускорява реформите в многонационалната държава и улеснява налагането на колективно влияние на всички Велики сили над нея. След загубата на Русия в Кримската война от 1853 – 1856 г. славянската държава престава да бъде главен фактор в източния въпрос. Тя преориентира външната си политика от агресивни методи срещу ислямската империя към културно и просветно влияние сред балканските народи, с цел подпомагане на националноосвободителните движения на Балканите.

През 60-те и 70-те години на XIX век българският народ изгражда свое националноосвободително движение, благодарение на действията на Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов и други български патриоти. То намериа завършен вид с Априлското въстание от 1876 г. Жестоките репресивни методи на османската армия над въстаналото българско население и избиването на около 30 хил. българи, предизвиква бурни реакции сред обществеността в Европа. Това и редица други фактори от политически характер водят до поредната Руско-турска война от 1877 – 1878 г. След приключването ѝ по силата на Берлинския договор е създадено автономно Българско княжество, а Сърбия и Румъния получават независимост. Берлинският конгрес от 1878 г. стабилизира международното положение в Европа за период от 40 години.

Последната фаза от развитието на източния въпрос започнва с анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и обявяването на независимостта на България през 1908 г. Действията на Австро-Унгария изострят до крайност отношенията ѝ с Русия и се превърщат в допълнителна причина за присъединяването на Русия към Антантата през Първата световна война. В крайна сметка източният въпрос не е разрешен в полза на Русия поради резултатите от Първата световна война, които коренно променят международната обстановка и го премахват от дневния ред на европейската дипломация.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 18: Българското националноосвободително движение през XVIII и първата половина на XIX век. София, 2002, стр.222.

Външни препратки

редактиране