Източни южнославянски езици

Източните южнославянски диалекти представляват източната подгрупа на южнославянските езици. Използват се в България и Северна Македония, както и райони на други държави, основно Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, Косово, Албания, Молдова и Украйна. Това са диалектите на българския език.

Понастоящем от БАН се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език – стандартизираният официален български език, банатската книжовна норма, която се използва от банатските българи, и македонската книжовна норма използвана в Северна Македония.[1] В миналото са правени още два неуспешни опита за подобна кодификация: с т. нар. Абецедар и с т. нар. егейска македонска литературна норма.

Източни южнославянски диалекти
Езикова карта на Балканите през 1870

ИзточнициРедактиране

  1. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.