Икономика на Китай

Икономиката на Народна република Китай е най-голямата икономика в света. Тя измества от 1-вото място тази на САЩ през 2015 г[11].

Икономика на Китай
Shanghai skyline unsplash.jpg
Шанхай, финансовият център на Китай
Ранг
Валута Китайски юан
Фискална година календарна година
Търговски организации СТО, ШОС, АПЕК, БРИКС, Г-20 и др.
Група
Статистика
БВП
  • Повишение $13,4 трлн. (номинално, 2018)[3]
  • Повишение $25,2 трлн. (ППС, 2018)[3]
Ръст на БВП
  • +6,6% (2018)
  • +6,1% (2019)
  • +1,0% (2020)
  • +6,9% (2021)[4]
БВП на глава от населението
  • Повишение $9608 (номинално, 2018)[3]
  • Повишение $18 109 (ППС, 2018)[3]
БВП по сектор
  • земеделие: 7,9%
  • индустрия: 40,5%
  • услуги: 51,6%
  • (2017)[5]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
2,1% (2018)[3]
Население
под прага на бедността
Понижение 23,9% на по-малко от $5,50 на ден (2016)[6]
Коефициент на Джини Red Arrow Up.svg 46,7 висок (2018)[7]
Индекс на човешкото развитие
  • Повишение 0,758 висок (2018)[8]
  • Понижение 0,636 среден IHDI (2018)[9]
Работна сила Понижение 783 194 000 (2019)[10]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 27,7%
  • индустрия: 28,8%
  • услуги: 43,5%
  • (2016)[5]
Безработица Понижение 3,9% (2017)[5]
Основни индустрии добив и добив на руда, желязо, стомана, алуминий и други метали, въглища; машиностроене; въоръжение; текстил и облекло; нефт; цимент; химикали; тор; потребителски продукти (включително обувки, играчки и електроника); обработка на храна; транспортно оборудване, включително автомобили, вагони и локомотиви, кораби, самолети; телекомуникационно оборудване, превозни средства за изстрелване на космоси, спътници[5]
Външна търговия
Износ Повишение $2,216 трилиона (2017)[5]
Износни стоки електрически и други машини, включително компютри и телекомуникационно оборудване, облекло, мебели, текстил[5]
Партньори за износ
Внос Повишение $1,74 трилиона (2017)
Вносни стоки електрически и други машини, включително интегрални схеми и други компютърни компоненти, масло и минерални горива; оптично и медицинско оборудване, метални руди, моторни превозни средства; соя[5]
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $1,523 трилиона (31 декември 2017)[5]
  • Повишение В чужбина: $1,383 трилиона (31 декември 2017)[5]
Външен дълг Red Arrow Up.svg $1,598 трилиона (31 декември 2017)[5]
Публични финанси
Държавен дълг Red Arrow Up.svg 47% от БВП (2017)[5]
Бюджетен дефицит −3,8% от БВП (2017)[5]
Приходи 2,553 трилиона (2017)[5]
Разходи 3,008 трилиона (2017)[5]
Валутни и златни резерви Повишение $3,236 трилиона (31 декември 2017)
Страница в CIA The World Factbook

Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Икономиката на Китай е водеща в БРИКС, а централата на банката на съюза се намира в Шанхай.

Китайската икономика е с най-голям принос за глобалния икономически растеж, като от 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8,7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надминава 30%, а този на САЩ е 18% през 2015 г. [12]

Китайската икономика се характеризира със стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. Същевременно китайската икономика е зависима от вноса на зърнени храни, медни руди и суров петрол. [13]

Китайската външна търговия е дебалансирана, след като през 2014 г. дела на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е над 60% от общия за Китай, а общия китайски износ за тези световни региони не надхвърля и 20%. [14]

Вътрешният дисбаланс също е значителен, след като през 2014 г. БВП на глава от населението на Китай достига 7591 щатски долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надминава 10 000 щатски долара, макар политиката да е насочена към уравнение. [15]

През 21 век китайците пътуват масово по света. Също така, от 2015 г. запачват да нарастват преките китайски инвестиции в чужбина и страната се превръща и в пръв световен стратегически инвеститор в страните от т.нар. трети свят. [16]

Китайската икономика не е милитаристична, но е налице и такава перспектива. През 2013 г. ККП взема държавно решение да развива стратегически настъпателен флот от самолетоносачи и изтребители пето поколение [17], в изпълнение на заключителния етап на концепцията си начертана още от Дън Сяопин.[18][19] Същевременно заместващата МКС в перспектива ще бъде само китайска.

Изглед от Шанхай

Регионални икономикиРедактиране

Транспортната система - в комбинация с важни различия в достъпа до природни и човешки и в промишлената инфраструктура - предизвиква значителни разлики в регионалните икономики на Китай.

Икономическото развитие е основно по бреговата линия и са налични големи разлики между приходите на глава от населението между регионите. Трите най-богати региона са Делтата на Яндзъ и източен Китай; Делтата на Джудзян в южен Китай; и Дижнгджинджи в северен Китай. Развитието на тези региони се очаква да има най-голямо въздействие върху азиатските регионални икономики като цяло и китайската държавна политика работи за отстраняването на препядствията през ускоряването на разтежа в тези богати региона.

БВП по административно делениеРедактиране

Икономическите реформи въведени през 1978 г. спомагат за издигането на Китай до една от основните икономически сили в света.

Топ 10 провинции към 2017 БВП
ППС: абревиация на по покупателна способност;
Номинално: Китайски юан 6.7518 за САЩ долар; ППС: Китайски юан 3.5063 за долар
(базирано на МВФ СВП април 2018)
провинции БВП (в милиарди) БВП на глава Полугодие
население
(даедни*1000)
Ранк CN¥ Номинално
(US$)
ППС
(intl$.)
истински
ръст
(%)
Дял
(%)
Ранк CN¥ Номинално
(САЩ$)
ППС
($)
Дял
(%)
Китай 82,712.20 12,250.39 23,589.60 6.9 100 59,660 8,836 17,015 100 1 386 395
Гуандун 1 8,987.92 1,331.19 2,563.36 7.5 10.87 8 81,089 12,010 23,127 136 109,240
Дзянсу 2 8,590.09 1,272.27 2,449.90 7.2 10.39 4 107,189 17,176 32,570 180 79,875
Шандун 3 7,267.82 1,076.43 2,072.79 7.4 8.79 9 72,851 10,790 20,777 122 99,470
Джъдзян 4 5,176.83 766.73 1,476.44 7.8 6.26 5 92,057 13,634 26,255 154 55,645
Хънан 5 4,498.82 666.31 1,283.07 7.8 5.44 19 47,129 6,980 13,441 79 95,062
Съчуан 6 3,698.02 547.71 1,054.68 8.1 4.47 22 44,651 6,613 12,735 75 82,330
Хубей 7 3,652.30 540.94 1,041.64 7.8 4.42 11 61,971 9,179 17,674 104 58,685
Хъбей 8 3,596.40 532.66 1,025.70 6.7 4.35 18 47,985 7,107 13,685 80 74,475
Хунан 9 3,459.06 512.32 986.53 8.0 4.18 16 50,563 7,489 14,421 85 68,025
Фудзиен 10 3,229.83 478.37 921.15 8.1 3.90 6 82,976 12,289 23,665 139 38,565

Хонг Конг и МакаоРедактиране

В съответствие с политиката една държава, две системи, икономиките на бившите британски и португалски колонии Хонг Конг и Макао са свободни да водят и да участват в икономически преговори с други държави, както и да участват като пълноправни членове в различни международни организации като световната митническа организация, световната търговска организация и форума за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество.

ИзточнициРедактиране

  1. World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020. // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
  2. World Bank Country and Lending Groups. // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
  3. а б в г д World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 5 септември 2019.
  4. Global Economic Prospects, June 2020. // Световна банка. с. 74. Посетен на 13 юни 2020.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р The World Factbook. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 5 септември 2019.
  6. Poverty headcount ratio at $5.50 a day (2011 PPP) (% of population). // Световна банка. Посетен на 13 юни 2020.
  7. China Economic Update, December 2019: Cyclical Risks and Structural Imperatives стр. 21. // Световна банка. Посетен на 21 февруари 2020.
  8. Human Development Index (HDI). // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2020.
  9. Inequality-adjusted HDI (IHDI). // Програма за развитие на ООН. Посетен на 1 октомври 2020.
  10. Labor force, total - China. // Световна банка. Посетен на 15 януари 2020.
  11. Китай вече е най-голямата икономика в света, сочат данни на МВФ
  12. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  13. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  14. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  15. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  16. Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж
  17. „Бъдещите китайски самолетоносачи ще бъдат атомни“, архив на оригинала от 24 март 2013, https://web.archive.org/web/20130324051849/http://www.maritime.bg/2013/03/15/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D1%89%D0%B5/, посетен 24 март 2013 
  18. Китай направи в Давос заявка за световен лидер
  19. Реформаторът Дън Сяопин

Външни препраткиРедактиране