Иларион Михайлов
Иларион (на гръцки: Iλαρίων) е гръцки духовник от български произход, митрополит на Вселенската патриаршия и Църквата на Гърция.[1]
| Иларион Михайлов | |
| православен духовник | |
| Роден |
около 1817 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 декември 1889 г.
|
| Учил в | Халкинска семинария |
Биография редактиране
Роден е със светското име Каркаляс, Каркалас (Καρακάλλας) или Михайлов около 1817 година в Станимака, тогава в Османската империя.[1] Син е на българин, преселник в Станимака от Ахъ Челеби.[2] В 1849 година завършва Халкинската семинария. Служи като дякон в Пловдивската митрополия. На 12 декември 1851 година е ръкоположен за презвитер от митрополит Хрисант Пловдивски.[1] Завършва филология в Киевската духовна академия.[3]
На 28 декември е избран, а на 31 декември 1851 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ митрополит Панарет Ираклийски го ръкополага за левкийски епископ, викарий на пловдивския митрополит.[1][4] Титулували го още Тополовски, защото тогава се предполагало, че древната Левка била при асеновградското село Тополово.[5]
На 16 март 1867 година е избран за ксантийски митрополит, а на 23 октомври 1872 година[1] става самоковски митрополит.[6][1]
На 16 юли 1874 година е избран от Патриаршията за костурски митрополит. При неговото владичество е изградена църквата „Свети Никола Нови“ в Габреш.[6]
През първата си година в Костур се противопоставя на българското възраждане в областта и подлага на гонение българския учител в Загоричани Петър Орлов от Бобища. През следващата година подема обиколка из Корещенските села, където, подпомогнат от Търпо Поповски, изнася служби на църковнославянски език.[3]
Търпо Поповски пише за Иларион:
| „ | Подир смъртта на удавилия се Никифор на 1876 г. замести го Иларион, родом българин от Станимака, с висше образование по филология в Киевската духовна академия. Той, ако и българин, като пратеник на Гръцката патриаршия, първата година, преди да се ориентира за положението в епархията си, употреби своето влияние, за да напакости на българщината, която едва беше се породила... Втората година, като се ориентирал, че епархията му е населена изключително от български народ, изменил си поведението, стана по-омекчителен и почна да говори в полза на българизма.[7] | “ |
При служба в Дъмбени владиката заявява:
| „ | Българският език е много богат, но не е обработен, прилича на нива, необработена, с много тръне. Този език като се обработи, ще стане един от първите в Средна Европа.
Знаете ли, че тук преди немного века са владели български царе, от които случайно преди 5 месеца ми се падна в ръка една стара българска пара, намерена при оране в нивата на един селянин от близкото до Костур село Кръпени. В същото село се намери в нивята и един български печат, носещ образите на двама царе. Тези две български старини, днес позлатени, се намират у мене. За хиляди лири, ако би ми дали, няма да ги дада. Доще ден, когато немалко ще ми послужат в бъдеще. |
“ |
През септември 1879 година владиката посещава училището в Бабчор, в което преподава Наум Христов и му заявява:
| „ | ...продължете да учите децата на майчиния им език. Само тогава те ще могат в кратко време да научат да четат и пишат.[8] | “ |
По донос на гръцкия деец Анастасиос Пихеон Иларион е отзован от Цариградската патриаршия като българофил[3] и на 30 април 1880 година е преместен като митрополит на Фанарска и Ферсалска епархия, а митрополит Константий Фанарски и Ферсалски го замества в Костур. Начело на Фанарската и Ферсалска епархия остава до 1889 година. След присъединяването на Тесалия към Гърция в 1882 година Иларион става член на Светия Синод на гръцката архиепископия, но епархията е понижена в епископия, ранг равен на всички други гръцки епархии без Атинската.[9]
Накрая Иларион е интерниран в Атина, където и умира.[3] Според други източници умира в Кардица на 14 декември 1889 година.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Φαναριοφερσάλων κυρός Ιλαρίων. (περ. 1817-1889) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 февруари 2019.
- ↑ Сборник за народни умотворения и народопис, Издателство на Българската академия на науките, София, 1973, стр. 166.
- ↑ а б в г Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 81-87.
- ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 86.
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
- ↑ а б Γεωργιάδου, Αικατερίνη Νικολάου. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 54. Посетен на 25 юли 2014.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 31-32.
- ↑ Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 15.[неработеща препратка]
- ↑ ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΕΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΑΙ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ // Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας. Архивиран от оригинала на 2013-12-02. Посетен на 15 ноември 2013 г.
| Акакий | → | левкийски епископ (31 декември 1851 – 16 март 1867) |
→ | Аверкий |
| Дионисий | → | ксантийски и перитеорийски митрополит (16 март 1867 – 23 октомври 1872) |
→ | Калиник |
| Неофит | → | самоковски патриаршески митрополит (23 октомври 1872 – 16 юли 1874) |
→ | последен |
| Никифор | → | костурски митрополит (16 юли 1874 – 30 април 1880) |
→ | Константий |
| Константий | → | фанарски и ферсалски митрополит (30 април 1880 – 1882) |
→ | последен |
| … | → | фанарски и ферсалски епископ (1882 – 14 декември 1889) |
→ | Мисаил (като фанарски и тесалиотидски) |