Иларион Неврокопски

Иларион е висш български православен духовник, пръв български неврокопски митрополит от 1894 до 1912 година.[1][2]

Иларион
български духовник

Роден
Починал

Религия православие
Образование Херсонска духовна семинария
Иларион в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Йеродякон Иларион Пенчев като ректор на Свещеническото улище в Одрин, 29 май 1888 г. Фото Михаилидис
 
Берат за назначаване на митрополит Иларион от 1894 г.

Роден е със светското име Иван Пенчев Станев на 5 септември 1850 година в търновското село Церова кория. В 1871 година се замонашва под името Иларион в Капиновския манастир и на следната година става дякон на митрополит Григорий Доростолски и Червенски. Учи в богословското училище в Петропавловския манастир от 1873 до 1878 година,[1] след което започва да учи в Одеската семинария, която завършва в 1884 година.[3][1]

Завръща се в българските земи и от 1884 до 1886 година преподава в българската мъжка гимназия в Солун. От 1886 до 1891 година е ректор на Одринското българско свещеническо училище, което в 1890 година е преместено в Цариград. В 1891 е ръкоположен за йеромонах и до 1894 година оглавява българска църковна община в Сяр. Същевременно преподава и в Сярското българско четирикласно училище.[4] На 24 април 1894 година е ръкоположен за пръв български неврокопски митрополит.[1]

Оттегля се в 1912 година поради влошено здраве и се заселва в Търново, където умира в 1925 година.[5] Погребан е в църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Церова кория. Завещава около 200 000 лева за развитието на просветата в Неврокопско и Търновско.[6][7][1]

Известната Сарафкина къща във Велико Търново в миналото е собственост на Иларион Неврокопски. Той купува уникалната постройка през 1915 година за 6000 лева, а след смъртта си я завещава на двамата си сестрини синове.[8]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Стоянова, Р. Бивш неврокопски митрополит Иларион. // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 5 февруари 2017.
  2. Неврокопският митрополит Иларион завещал застраховката си на Св. Синод. // Радио Фокус - Велико Търново, 4 ноември 2008. Посетен на 5 февруари 2017.
  3. Выпускники Одесской духовной семинарии 1882-1886, 1888, 1890, 1898, 1902, 1907-1914, 1916 гг.
  4. Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр. // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 33.
  5. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 286.
  6. Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXII-111, София, 1931.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 337.
  8. Да имаш вуйчо владика и да наследиш милиони
пръв неврокопски екзархийски митрополит
(24 април 1894 – 1912)
Макарий