Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Родена е на 1 ноември 1921 г. във Виена в семейството на учител. Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. През 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.

ТворчествоРедактиране

Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер „Призив към недоверие“ (1946), в което тя настоява „да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки“, както и романът ѝ „По-голямата надежда“ (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си „Реч под бесилото“ (1951) и „Прикованият“ (1953). Писателката става член на литературното сдружение Група 47 и през 1952 г. получава наградата му за разказа си „Огледална история“ (1949). Следват прозаичните сборници „Където живея“ (1963), „Елиза, Елиза“ (1965), „Новини от деня“ (1970) и „Лоши думи“ (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота.

Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие „Подарен съвет“ [1] (1978).

БиблиографияРедактиране

ЛирикаРедактиране

  • Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
  • Kurzschlüsse, Prosagedichte, 2001

ПрозаРедактиране

 
„По-голямата надежда“ (1948)
  • Das vierte Tor, Kurzgeschichte, 1945
  • Die größere Hoffnung, Roman, 1948
  • Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
  • Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
  • Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
  • Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
  • Rede unter dem Galgen, 1952
  • Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
  • Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
  • Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1970
  • Meine Sprache und ich, Erzählungen, 1978
  • Kleist, Moos, Fasane, 1987
  • Eiskristalle. Humphrey Bogart und die Titanic, 1997
  • Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
  • Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
  • Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
  • Unglaubwürdige Reisen, 2005
  • Hans und seine Knuddelfliege, 2006
  • Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
  • Kurzschlüsse, 2006
  • Subtexte, 2006

РадиодрамаРедактиране

  • Knöpfe, 1953
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
  • Französische Botschaft, 1960
  • Weiße Chrysanthemen, 1960
  • Besuch im Pfarrhaus, Ein Hörspiel. Drei Dialoge, 1961
  • Nachmittag in Ostende, 1968
  • Die Schwestern Jouet, 1969
  • Auckland, Vier Hörspiele, 1969
  • Gare Maritime, 1976
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1980

СборнициРедактиране

  • Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
  • Dialoge, Erzählungen, Gedichte, 1971
  • Schlechte Wörter, 1976
  • Gedichte und Prosa, 1980
  • Werke in acht Bänden, 1991
  • Aufzeichnungen 1950–1985, 1992
  • Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005
  • Es muss gar nichts bleiben, Interviews 1952–2005, 2011

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране