Илзе Айхингер

австрийска писателка

Илзе Айхингер (на немски: Ilse Aichinger) е австрийска поетеса и белетристка.

Илзе Айхингер
Ilse Aichinger
австрийска писателка
Родена
Виена, Първа австрийска република
Починала
11 ноември 2016 г. (95 г.)
Националност Австрия
Учила въвВиенски университет
Работилаписателка
Литература
Период1945 – 2016
Жанровестихотворение, роман, разказ, есе, радиопиеса
НаградиИмерман (1955)
Антон Вилдганс (1968)
Нели Закс (1971)
Георг Тракл (1979)
Петрарка (1982)
Франц Кафка (1983)
Австрийската държавна награда за европейска литература (1995)
ПовлиянаФранц Кафка
Семейство
БащаЛудвиг Айхингер
МайкаБерта Айхингер
СъпругГюнтер Айх
Подпис
Уебсайт
Илзе Айхингер в Общомедия

Биография

редактиране

Родена е на 1 ноември 1921 г. във Виена в семейството на учител. Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. През 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.

Творчество

редактиране

Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер „Призив към недоверие“ (1946), в което тя настоява „да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки“, както и романът ѝ „По-голямата надежда“ (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си „Реч под бесилото“ (1951) и „Прикованият“ (1953). Писателката става член на литературното сдружение Група 47 и през 1952 г. получава наградата му за разказа си „Огледална история“ (1949). Следват прозаичните сборници „Където живея“ (1963), „Елиза, Елиза“ (1965), „Новини от деня“ (1970) и „Лоши думи“ (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота.

Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие „Подарен съвет“ [1] (1978).

Библиография

редактиране
  • Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
  • Kurzschlüsse, Prosagedichte, 2001
 
„По-голямата надежда“ (1948)
  • Das vierte Tor, Kurzgeschichte, 1945
  • Die größere Hoffnung, Roman, 1948
  • Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
  • Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
  • Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
  • Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
  • Rede unter dem Galgen, 1952
  • Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
  • Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
  • Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1970
  • Meine Sprache und ich, Erzählungen, 1978
  • Kleist, Moos, Fasane, 1987
  • Eiskristalle. Humphrey Bogart und die Titanic, 1997
  • Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
  • Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
  • Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
  • Unglaubwürdige Reisen, 2005
  • Hans und seine Knuddelfliege, 2006
  • Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
  • Kurzschlüsse, 2006
  • Subtexte, 2006

Радиодрама

редактиране
  • Knöpfe, 1953
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
  • Französische Botschaft, 1960
  • Weiße Chrysanthemen, 1960
  • Besuch im Pfarrhaus, Ein Hörspiel. Drei Dialoge, 1961
  • Nachmittag in Ostende, 1968
  • Die Schwestern Jouet, 1969
  • Auckland, Vier Hörspiele, 1969
  • Gare Maritime, 1976
  • Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1980

Сборници

редактиране
  • Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
  • Dialoge, Erzählungen, Gedichte, 1971
  • Schlechte Wörter, 1976
  • Gedichte und Prosa, 1980
  • Werke in acht Bänden, 1991
  • Aufzeichnungen 1950–1985, 1992
  • Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005
  • Es muss gar nichts bleiben, Interviews 1952–2005, 2011

Награди и отличия

редактиране

Източници

редактиране
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

редактиране