Отваря главното меню

Илиджѝево[1] или Яйладжиево (на гръцки: Χαλκηδόνα, Халкидона, катаревуса Χαλκηδών, Халкидон, до 1926 година Γιαλιατζίκ, Ялядзик или Γιαλατζίκ, Яладзик[2]) е градче в Северна Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3061 жители (2011).[3]

Илиджиево
Χαλκηδόνα
— град —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население 3061 души (2011)
Пощенски код 570 07
Телефонен код 23910-2
Колиба в Илиджиево през Първата световна война

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле, на 34 километра северозападно от Солун.

ИсторияРедактиране

Край селото е бил разположен елинистическият град Ихне (Ихнес). Край него е разкрито и богомилско гробище.[3]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Илиджиево е село в Солунска каза на Османската империя. Гробищната църква „Св. св. Петър и Павел“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Илицовон (Ilitsiovon), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Яйладжик брои 497 жители, всички турци.[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Илиджиево) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Илинджиево (Ilindjievo) има 320 жители българи екзархисти.[8]

В резултат на отхвърлянето на гърцизма селото е подложено на натиск от страна на гръцките чети. На 2 септември 1905 година гръцка чета залавя 10 местни жители, докато секат дърва извън селото, и ги разстрелва.[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Ялядзик (Γιαλιατζίκ) е славяногласно село във Воденската митрополия с 320 жители с българско национално съзнание.[10]

През пролетта на 1906 година селото пострадва при наводнение, след като река Вардар излиза от коритото си.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Илиджиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1922 година селото пострадва при наводнение, в резултат на което е преместено на по-високо място, в местността Анот.[13]

По-голямата част от българското му население се изселва в 1924 година и след това и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Халкидона, новогръцката форма на името Халкидон. В 1928 година Илиджиево е представено като бежанско село с 247 бежански семейства и 922 жители бежанци.[14] Бежанците в 1928 година произхождат както следва:

  • 150 семейства от Кадъкьой на азиатския бряг на Босфора.
  • 40 семейства от Бургас
  • 30 семейства от Неохори (Еникьой, Афионкарахисар)
  • 20 семейства от района на Цулу, Мала Азия
  • 7 семейства от Бурса

По-късно в селото са заселени каракачани и семейства от Западна Македония.[15]

Според преброяването от 2001 година селото има 3749 жители, а според това от 2011 - 3061. В 2011 година към дем Илиджиево са присъединени и демите Куфалово и Каваклиево.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Илиджиево
  •   Атанас (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[16]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιαλιατζίκ -- Χαλκηδών
  3. а б в Χαλκηδόνα. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β2/Φ34/29280/756/4-8-1988 - ΦΕΚ 665/Β/9-9-1988. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp.218-219.
  9. а б Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 73-74. Според българския търговски агент в Солун Атанас Шопов две 12-годишни момчета, които били свидетели на убийствата, са били пуснати от андартите.
  10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  11. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 134.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 59 и 849.
  13. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 134, 180.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Ο τόπος μας (Ιστορία της Χαλκηδόνας)
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 59.