Илиджиево

Илиджѝево[1] или Яйладжиево (на гръцки: Χαλκηδόνα, Халкидона, катаревуса Χαλκηδών, Халкидон, до 1926 година Γιαλιατζίκ, Ялядзик или Γιαλατζίκ, Яладзик[2]) е градче в Северна Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3061 жители (2011).[3]

Илиджиево
Χαλκηδόνα
— град —
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ и Богомилското гробище в Илиджиево
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ и Богомилското гробище в Илиджиево
Гърция
40.7322° с. ш. 22.6019° и. д.
Илиджиево
Централна Македония
40.7322° с. ш. 22.6019° и. д.
Илиджиево
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население 3061 души (2011)
Пощенски код 570 07
Телефонен код 23910-2
Колиба в Илиджиево през Първата световна война

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле, на 34 километра северозападно от Солун.

ИсторияРедактиране

Край селото е бил разположен елинистическият град Ихне (Ихнес). Край него е разкрито и богомилско гробище.[3]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Илиджиево е село в Солунска каза на Османската империя. Гробищната църква „Св. св. Петър и Павел“ е от XIX век.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Илицовон (Ilitsiovon), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Яйладжик брои 497 жители, всички турци.[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Илиджиево) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Илинджиево (Ilindjievo) има 320 жители българи екзархисти.[8]

В резултат на отхвърлянето на гърцизма селото е подложено на натиск от страна на гръцките чети. На 2 септември 1905 година гръцка чета залавя 10 местни жители, докато секат дърва извън селото, и ги разстрелва.[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Ялядзик (Γιαλιατζίκ) е славяногласно село във Воденската митрополия с 320 жители с българско национално съзнание.[10]

През пролетта на 1906 година селото пострадва при наводнение, след като река Вардар излиза от коритото си.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Илиджиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1922 година селото пострадва при наводнение, в резултат на което е преместено на по-високо място, в местността Анот.[13]

По-голямата част от българското му население се изселва в 1924 година и след това и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Халкидона, новогръцката форма на името Халкидон. В 1928 година Илиджиево е представено като бежанско село с 247 бежански семейства и 922 жители бежанци.[14] Бежанците в 1928 година произхождат както следва:

  • 150 семейства от Кадъкьой на азиатския бряг на Босфора.
  • 40 семейства от Бургас
  • 30 семейства от Неохори (Еникьой, Афионкарахисар)
  • 20 семейства от района на Цулу, Мала Азия
  • 7 семейства от Бурса

По-късно в селото са заселени каракачани и семейства от Западна Македония.[15]

Според преброяването от 2001 година селото има 3749 жители, а според това от 2011 - 3061. В 2011 година към дем Илиджиево са присъединени и демите Куфалово и Каваклиево.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Илиджиево
  •   Атанас (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[16]
  •     Трайко Николов Майнов (на гръцки: Ιωάννης Ν. Μάνος) (? - 2019), Деец на партия Виножито в Солунско[17]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιαλιατζίκ -- Χαλκηδών
  3. ↑ а б в Χαλκηδόνα. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β2/Φ34/29280/756/4-8-1988 - ΦΕΚ 665/Β/9-9-1988. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  7. ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp.218-219.
  9. ↑ а б Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 73-74. Според българския търговски агент в Солун Атанас Шопов две 12-годишни момчета, които били свидетели на убийствата, са били пуснати от андартите.
  10. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  11. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 134.
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 59 и 849.
  13. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 134, 180.
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. ↑ Ο τόπος μας (Ιστορία της Χαλκηδόνας)
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 59.
  17. ↑ www.florina.org
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илиджиево&oldid=10513615“.