Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за битолчанеца, деец на ВМОК. За прилепчанеца, деец на ВМОРО вижте Илия Балтов (ВМОРО).

Илия Петров Балтов е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Илия Балтов
Полковник
български военен и революционер
български военен и революционер
Информация
Служба 1890 – 1920
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Войсково поделение 11 резервен полк
22-ри пехотен полк
59 пехотен полк

Роден
Починал
8 януари 1934 г. (56 г.)
Илия Балтов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Балтов е роден в 1879 година[1] според някои сведения в село Буково, Битолско,[2] а според други – в самия град Битоля, тогава в Османската империя. В 1900 година завършва Военното училище в София. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[3] Влиза в охридско-кичевската чета на ВМОК, начело с Александър Протогеров и участва в сраженията при селата Селище и Габрово на 14 и 15 април. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Стефан Николов и участва в боя при Добро поле в Рила на 8 октомври 1903 г.

 
Четата на капитан Юрдан Стоянов и помощника му подпоручик Балтов в Рила след Горноджумайското въстание, 1902 г. В четата са и старите ветерани Владимир Димитров и Йовчо (Йохчо) Д. Гешов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

През април 1904 година при опит да мине гръцко-турската граница на път за Битолско е заловен от османските власти, но е освободен от Битолския затвор поради амнистията от 12 април 1904 година.[4]

Взима участие в Балканската война. През Първата световна война е командир на дружина от Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия, след което служи в 1-ви полкови пограничен участък. През 1920 г. е уволнен от служба.

Балтов умира в София в 1934 година.[5][6]

СемействоРедактиране

Полковник Илия Балтов е женен с 2 деца.

Военни званияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Според Борис Николов на 2, а според Енциклопедия Пирински край на 8 август.
  2. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  3. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  4. Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, 2003, стр. 157.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 16.
  6. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 59.

ИзточнициРедактиране