Илия Балтов (ВМОК)
- Тази статия е за битолчанеца, деец на ВМОК. За прилепчанеца, деец на ВМОРО вижте Илия Балтов (ВМОРО).
Илия Петров Балтов е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Илия Балтов | |
български офицер и революционер | |
Звание | Полковник |
---|---|
Години на служба | 1890 – 1920 |
Род войски | Българска армия |
Военно формирование | 11-и резервен полк 22-ри пехотен полк 59-и пехотен полк |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Илия Балтов в Общомедия |
Биография
редактиранеБалтов е роден в 1879 година[1] според някои сведения в село Буково, Битолско,[2] а според други – в самия град Битоля, тогава в Османската империя. В 1900 година завършва Военното училище в София. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[3] Влиза в охридско-кичевската чета на ВМОК, начело с Александър Протогеров и участва в сраженията при селата Селище и Габрово на 14 и 15 април. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Стефан Николов и участва в боя при Добро поле в Рила на 8 октомври 1903 г.
През април 1904 година при опит да мине гръцко-турската граница на път за Битолско е заловен от османските власти, но е освободен от Битолския затвор поради амнистията от 12 април 1904 година.[4]
Взима участие в Балканската война. През Първата световна война е командир на дружина от Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия, след което служи в 1-ви полкови пограничен участък. През 1920 г. е уволнен от служба.
Семейство
редактиранеПолковник Илия Балтов е женен с 2 деца.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1900)
- Поручик (22 септември 1904)
- Капитан (1908)
- Майор (1 март 1916)
- Подполковник (27 февруари 1918)
- Полковник (30 януари 1923)
Бележки
редактиране- ↑ Според Борис Николов на 2, а според Енциклопедия „Пирински край“ на 8 август.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
- ↑ Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, 2003, стр. 157.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 16.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 59.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 40-41.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.