Илия Бешков

Илия Бешков
	Илия Бешков
български художник
	Илия Бешков, 1920-те г.
Роден	24 юли 1901 г. Долни Дъбник, Княжество България
Починал	23 януари 1958 г. (56 г.) София, Народна република България
Националност	България
Академия	Художествена академия в София
Учители	проф. Никола Маринов
Направление	живопис
Професия	преподавател в Художествената академия в София
	Илия Бешков в Общомедия

Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е български художник, карикатурист, илюстратор, публицист, оратор – един от най-забележителните творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови творби са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Илия Бешков.

Биография

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник^[1]. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.^[2]

В периода 1918 – 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва с много добър успех на 30 юни 1926 г.

Още като студент печата карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. илюстрира изданията на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. „Пладне“ и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.

От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“. През 1936 г. създава цикъла „Испанска хроника“ От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си. Цяло поколение графици и илюстратори са повлияни от страстното преподаване на професора. Известен най-вече със своите рисунки, Бешков оставя и изключително оригинално публицистично творчество.

Умира в София на 23 януари 1958 г.

Творчество

След завършване на академията Бешков е щатен художник във в. „Пладне“ (1928 – 1934 г.) и сътрудничи на редица други издания: „Вик“, „Земеделско знаме“, „Сеяч“, „Лик“, „Щит“, „Щурец“, „Съвременник“, „Жар“. Сътрудничи в антифашисткия седмичник „Стършел“ (1940 – 1941). По време на Втората световна война Бешков създава цикъл политически карикатури: „Дипломати“ (1941 г.), „Войната“ (1942 г.), „Екзекуция“ (1942 г.), „Пазителите“ (1942 г.), „Всичко за фронта“ (1943 г.), „Зловещата 1943“.

Бешков отделя голяма внимание на битовата карикатура. Герои на неговите творби са селяните и селските попове, дребният буржоа, ограничен и отегчен от монотонното и скучно ежедневие, безпомощни слугинчета и техните похотливи господари, пътници във влака, стражари и скитници.

Бешков е един от големите български илюстратори. Илюстрира детски списания и вестници и над 50 книги: „Приказен свят“ (1929 г.) и „Ането“ (1938 г.) от Ангел Каралийчев, „Дяволите в зимника“ от С. Попов (1938 г.), „Незабравките“ на Т. Генов (1944 г.), „Тошко Африкански“ на А. Каралийчев (1945 г.), „Зъболекар Щъркелан“ от А. Душков (1946 г.), „Мише царство“ от И. Стубел (1946 г.), „Щурче свири“ от Елин Пелин (1947 г.), „Житената питка“ от А. Каралийчев (1948 г.), „Астрономия за народа“ от Г. Томалевски (1950 г.), „От слон до мравка“ от Д. Габе (1945 г.) и други.

Семейство

Женен е за Анастасия – учителка по математика. Имат дъщеря Павлина (1933) и син Александър (1937). Александър става журналист, писател, сценарист, член на Българския олимпийски комитет, един от създателите и главен редактор на „Панорама“.^[3]

Награди и памет

Награден е с орден "9 септември 1944" (1946 г.). Носител на Димитровска награда (1950 г.) и почетното звание народен художник (1955).

На Илия Бешков е наречена улица в кварталите „Дружба“ и „Канала“ в София (Карта).

На негово име е учредена награда за рисунка и карикатура от Съюза на българските художници. Художествената галерия в Плевен носи неговото име.

Галерия

Паметна плоча на Илия Бешков на кооперацията, в която живее от 1940 до 1958 г.
Кооперацията на ул. „Янтра“ № 13 в София
Титулни страници на Рисунки и карикатури от Илия Бешков, София, Български художник, 1958 г.

Литература

Станислав Сивриев, Илия Бешков. София: София-пресс, 1969
Богомил Райнов, Илия Бешков. София: Български художник, 1983
Станислав Сивриев, До видело: Разговори с Илия Бешков. София: Профиздат, 1988
Марий Ягодов, Големият най-малък син: Лична книга за Илия Бешков. София: БЗНС, 1988
Черната тетрадка: Дневникът на художника (1950 – 1951, 1955), полицейско досие (1925 – 1958), албум карикатури (1930 – 1957). Съставители Александър Бешков и Савка Чолакова. София: Изток-Запад, 2015

Бележки

↑ Бешков, Илия. Словото. Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981, „Автобиография“ – с. 25
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 53.
↑ „Почина бащата на "Панорама" проф. Александър Бешков“, 24chasa.bg, 6 ноември 2013 г.

Външни препратки

[1] Бешков, Илия. Словото. Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981, „Автобиография“ – с. 25

[2] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 53.

[3] „Почина бащата на "Панорама" проф. Александър Бешков“, 24chasa.bg, 6 ноември 2013 г.

[1]

[2]

[3]