Илия Бешков
Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
| Илия Бешков | |
|---|---|
| български художник | |
.jpg) Илия Бешков, 1920-те г. | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Никола Маринов |
| Направление | живопис |
| Професия | преподавател в Художествената академия в София |
| Илия Бешков в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник[1]. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[2]
В периода 1918 – 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва с много добър успех на 30 юни 1926 г.
Още като студент печата карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. илюстрира изданията на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. „Пладне“ и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.
От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра „Графика“ до края на живота си.
Умира в София на 23 януари 1958 г.
Паметна плоча на Илия Бешков на кооперацията, в която живее от 1940 до 1958 г.
Кооперацията на ул. „Янтра“ № 13 в София
Титулни страници на Рисунки и карикатури от Илия Бешков, София, Български художник, 1958
ЛитератураРедактиране
- Станислав Сивриев, Илия Бешков. София: София-пресс, 1969
- Богомил Райнов, Илия Бешков. София: Български художник, 1983
- Станислав Сивриев, До видело: Разговори с Илия Бешков. София: Профиздат, 1988
- Марий Ягодов, Големият най-малък син: Лична книга за Илия Бешков. София: БЗНС, 1988
- Черната тетрадка: Дневникът на художника (1950 – 1951, 1955), полицейско досие (1925 – 1958), албум карикатури (1930 – 1957). Съставители Александър Бешков и Савка Чолакова. София: Изток-Запад, 2015
БележкиРедактиране
- ↑ Бешков, Илия. Словото. Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981, „Автобиография“ – с. 25
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 53.
Външни препраткиРедактиране
- Карикатури и илюстрации на Илия Бешков: Червена буржоазия, Вълко Червенков, Бай Ганьо и Алеко Константинов, Автопортрет, Композиция[неработеща препратка]
- Фен страница на Илия Бешков във Facebook
- От и за Илия Бешков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- За „джаз банда“ Илия Бешков и 25-годишния творчески юбилей на Константин Щъркелов
- Произведения на Илия Бешков в
Моята библиотека - Колекция с творби на Илия Бешков в Художествена галерия „Илия Бешков“ (Плевен)
- „Черната тетрадка“ на Илия Бешков
- Илия Бешков: Рисувайте, докато се превърнете в рисунка
- Как през 1950 г. Илия Бешков пророкува за САЩ и СССР
