Илия Галчев

български учен

Илия Ангелов Галчев е български икономист и историк. Научните му изследвания са съсредоточени върху епохата на Българското възраждане и националноосвободителните борби в Македония и Тракия.

Илия Галчев
български учен
Роден
Починал
2011 г. (93 г.)

Биография редактиране

Илия Галчев е роден на 15 септември 1917 година в Търново.[1] По-късно семейството се преселва в Русе, където той учи в немското училище, а след това, в 1931 година, отиват в София, където Илия Галчев завършва прогимназия и Втора мъжка гимназия (1937).[2]

Завършва Военното училище в София (1940)[1] с офицерски чин подпоручик. Интересува се и проучва архиви във връзка с военната историята на България през XX век, но и на Възраждането; публикува статии във военните издания и други вестници. През Втората световна война служи в Българската армия.[2]

След Деветосептемврийския преврат разбира, че няма бъдеще като офицер и се записва да следва в Стопанския факултет на Софийския университет. Завършва го в 1948 година. Няколко пъти е арестуван, освобождаван, уволняван от работа. През този период продължава историческите си проучвания в архиви и библиотеки. През октомври 1953 година е арестуван и осъден на пет години затвор. Почти три години е в концлагера в Белене. Освободен е в 1956 година. Работи на строежа на ТЕЦ „Надежда“, като автоелектротехник и общ работник, като счетоводител.[2]

Интересите му в областта на историята, по-специално към епохата на Българското възраждане и националноосвободителните борби в Македония и Тракия, а също и в областта на медицината и фармацията, го водят до дългогодишни проучвания в архивите на Българската екзархия, Българския исторически архив в Народната библиотека и други. На научни конгреси, конференции и симпозиуми представя нови данни за неизвестни или слабо проучени исторически събития и личности. Публикува резултатите от изследванията си в научни списания и сборници, издава редица монографии. Издава и две белетристични творби.[1]

Трудове[1][3] редактиране

Научни трудове редактиране

  • Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994 (първо издание), 2009 (второ издание)
  • Българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград (1895 – 1925). Ч. 1 – (1999)
  • Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането (2000, първо издание, 2005, второ издание)
  • С родолюбието на нашите предци. Исторически разкази (2002)
  • Българската просвета в Солунския вилает (2005)
  • През годините. Био-библиография (в съавторство с В. Минчева) (2006)
  • Българската просвета в Източна Тракия и Цариград след 1913 г. (2008)

Белетристика редактиране

  • Лекарят от Перущица. Д-р Николай Долев (1980)
  • Помни своя праотец (Легенда за лекаря и мъдреца Ходжа Булгар (1982)

Бележки редактиране