Илия Георгов
Илия Андреев Георгов е български политик, юрист и журналист, активист на Радикалната партия.[1]
| Илия Георгов | |
| български политик, юрист, писател, журналист | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия, Радикална партия |
| Убеждения | либерализъм |
| Депутат | |
| Народен представител в: XI ОНС XII ОНС XIII ОНС V ВНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Андрей Георгов |
Биография редактиране
Илия Георгов е роден в 1860 година в будния български град Велес, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Иван Георгов и Георги Георгов. В 1881 година завършва политехника в Пражкия технически университет[2] и става виден славянофил.[3]
Влиза във Върховния македонски комитет и в 1895 година става негов секретар.[4] След Четническата акция Георгов заедно с Методий Кусев, Георги Паунчев и Георги Капчев е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония.[5] Заедно с Димитър Ризов редактира вестник „Македонски глас“.
Влиза в Демократическата партия. На 17 февруари 1902 година с 5120 гласа за пръв път е избран за депутат в XI обикновено народно събрание от Видин. По-късно е народен представител от Видин в няколко парламента.[1]
В 1905-1906 година е в крилото на Найчо Цанов и Тодор Влайков, което се отделя от Демократическата партия и основава Радикалдемократическата партия.[1] Редактира вестниците „Демократ“ и „Радикал“, както и списание „Демократически преглед“. Георгов е един от най-близките съратници на Стоян Костурков.
Георгов е основен изразител на позицията на партията по Македонския въпрос – въоръжена борба с цел външна намеса. Георгов пише:
| „ | Едно въстание в Македония може да подобри положението на тамошните българи само ако то би могло да трае дълго време, за да бърка на търговските сношения на Турция с външния свят и нарушава мира в Македония дотогава, докато се принудят силите - за да се тури край на това положение - да наложат на султана една автономия за Македония.[6] | “ |
На 17 септември 1922 година Георгов е тежко ранен при разправата на правителството на БЗНС с опозиционните лидери.[7]
След Деветоюнския преврат през 1923 година не посреща добре натиска на сговористкото правителство за вливането на Радикалнодемократическата партия в Демократическия сговор и в началото на февруари 1924 година е сред основните привърженици на идеята за излизане от Сговора около Стоян Костурков. Във втората половина на 20-те години на няколко пъти излиза и се връща в партията.[8][9]
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година застава в лагера на легалната опозиция, но заради напредналата си възраст постепенно се оттегля от политическа дейност.[10]
Родословие редактиране
| Хаджи Атанас Георгов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Георгов (? - 1912) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Георгов (1858 - 1929) | Илия Георгов (1860 - 1945) | Иван Георгов (1862 - 1936) | Виктория Георгова | Добри Христов (1875 - 1941) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Недялка Агура (1891 - ?) | Евгени Георгов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Депутатите от Видинска област // Vidin Online, 11 декември 2010. Посетен на 24 януари 2017.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Симеон Радев. „Строителите на съвременна България“. т.1
- ↑ Д-р Христо Татарчев. „Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“ Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine..
- ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 245.
- ↑ Радикалдемокрация. Либералният сайт.
- ↑ Борислав Гърдев. „Краят на един цар“.
- ↑ Енциклопедия България, том 2, БАН, София, 1981, стр. 85.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.
- ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.186-187.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 279.
Категория:Български политици от Македония