Илия Йовановски

Илия (Иле) Игески Йовановски – Цветан е югославски комунистически партизанин и народен герой на Югославия.

Илия Йовановски
югославски партизанин
Роден
Починал
28 август 1944 г. (24 г.)
ПогребанМогила на непобедените, Прилеп, Северна Македония
Етносмакедонци
ПартияЮгославска комунистическа партия (1940 г.)
ПсевдонимЦветан

БиографияРедактиране

Роден е през 1921 година в село Топлица. През 1939 година става член на Съюза на комунистическата младеж на Югославия. През 1940 година участва в Илинденската демонстрация в Прилеп, за която е арестуван. След 15 дни е освободен от затвора. Става член на Югославската комунистическа партия.

 
Бюст на Илия Йовановски в Прилеп 

След окупирането на Югославия участва в събирането на оръжия за партизаните, както и на медицински и военни консумативи. През лятото на 1941 година получава повиквателна за участие в състава на българската армия. Йовановски се уговаря със секретаря на комитета в Прилеп да го скрие и докрая на войната основава партизански отряди. На 12 септември 1941 година се включва в първият партизански отряд, който е формиран в Селечката планина.

От 1942 година заминава за Преспа, тогава окупирана от италиански войски. Става член на първия Битолско-преспанския партизански отряд „Даме Груев“ в Преспа, който е формиран на 6 юни 1942 година. Също така става заместник-командир на батальон в Първа македонско-косовска бригада.

През есента на 1943 и пролетта на 1944 година Йовановски участва в боевете за защита на територията около Дебърца и Егейска Македония. На 2 август 1944 година става заместник-командир на Пета македонска ударна бригада[1][2]. На 28 август 1944 година е убит в село Здуние, където унищожава български бункер отблизо.

Обявен е за народен герой на 2 август 1952 година[3].

БележкиРедактиране

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 643. (на македонска литературна норма)
  2. Вестник Офицер, бр. 6, 2001, стр. 5
  3. Народни хероји Југославије. „Младост“, Београд 1975. година.