Илия Пасков
Илия Пасков или Пасхов е български просветен деец, духовник и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
| Илия Пасков | |
| български учител революционер | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | 1912 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Васил Пасков |
Биография
редактиранеПасков е роден в 1837 година в неврокопското село Осиково, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в Банско и става учител в Осиково, Лъки и Сатовча. Развива активна дейност в българската църковна и просветна борба за нациоална еманципация от Вселенската патриаршия. През 1869 година участва в Народения събор в Гайтаниново, на който е взето решение за отказване от Вселенската патриаршия. В 1873 година е сред учредителите на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[1]
По-късно става свещеник и по доноси на неврокопския гръцки владика многократно е преследван от властите. В края на XIX век влиза във ВМОРО.[2]
Умира в 1912 година в родното си село.[2] Баща е на Васил Пасков.
Бележки
редактиране- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 101.