Илко Шивачев
Илко Климентов Шивачев е български дипломат (посланик).
| Илко Шивачев | |
| български дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Солунски университет |
Биография редактиране
Произхожда от рода на Врачанския митрополит Климент[1] (със светско име Григорий Шивачев), който е най-големият брат на дядо му.
Автор е на книгата „Зограф. Огнище на българския дух“ (2022) за българския манастир „Св. Великомъченик Победоносец Георги Зограф“ в Света гора.[2][3]
Образование редактиране
Завършва 114 английска гимназия в София (1974) и Лесотехническия университет в София по специалност „Опазване и обогатяване на околната среда“ (1979).
Специализира:
- „Международни отношения и история на дипломацията“ в Солунския университет „Аристотел“ (1996 – 1998);
- „Международни предизвикателства пред мира и сигурността в новото хилядолетие“ в Института за международно публично право и международни отношения в Солун, Гърция (2002);
- „Стратегическо планиране и мениджмънт“ в Училището по управление „Джон Ф. Кенеди“ (факултет в Харвардския университет), САЩ (2004).
Владее английски, руски, френски и гръцки език.
Дипломация редактиране
Постъпва на работа като III секретар в отдел „Балкански страни“ на Министерството на външните работи (1981 – 1983). Дипломат е в посолството в Атина, Гърция (1984 – 1988), после е II секретар в отдел „Балкански страни“, МВнР (1988 – 1990). От 1995 до 2003 година е генерален консул на България в Солун.[4] Доайен на Консулския корпус в Гърция (1999 – 2002).
Заема длъжността национален координатор и главен секретар (2003 – 2004) на Междуведомствената комисия за българско участие в организацията и провеждането на летните олимпийски игри „Атина-2004“. Съветник е в Администрацията на президента Георги Първанов по въпросите на евроинтеграцията и регионалното развитие (2003 – 2007).
От 2007 до 2011 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в гр. Кувейт, Държавата Кувейт.[5]. По същото време е едновременно посланик и за Бахрейн, Катар и Оман със седалище в гр. Кувейт.
Секретни служби редактиране
Комисията по досиетата разкрива, че е бил секретен сътрудник на „Държавна сигурност“, управление III-I-III (ВКР) с псевдоним „Орлинов“ от 2 юни 1981 г. Щатен служител е на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ ГЩ) на БНА от 16 септември 1981 г.
На 18 август 1983 г. Шивачев привлича бъдещия дипломат Любомир Кючуков за секретен сътрудник на военното разузнаване под псевдоним „Николай“[6]. Кючуков е заместник-министър на външните работи в правителството на тройната коалиция през декември 2007 г., когато МВнР изпраща Илко Шивачев за посланик в Кувейт.[7]
Бележки редактиране
- ↑ ИЛКО ШИВАЧЕВ: ЦАР СИМЕОН МИ КАЗА: "ЗАРАДИ МАКЕДОНИЯ ДЯДО МИ АБДИКИРА, А БАЩА МИ ГО УБИХА!", интервю в Ютюб, канал „България 24“, 10.01.2023 г.
- ↑ „Зограф. Огнище на българския дух“, Илко Шивачев, book.store.bg
- ↑ „Зографският манастир през погледа на дипломата“, Наталия Маева, bnr.bg, 22.08.2022 г.
- ↑ Горанова, Иглика. Президентът налага свой посланик в Гърция. В: „Политика“, 12 януари 2007 г.[неработеща препратка]
- ↑ Илко Шивачев - дипломат (www.events.bg), архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305121021/http://www.events.bg/bg/holidays/2603/Ilko-Shivatchev---poslanik-v-Kuvejt, посетен на 15 април 2011
- ↑ “Сватбата в неделя. Чакам”, www.24chasa.bg, 20.12.2010 г.
- ↑ www.capital.bg