Отваря главното меню



Иловица
Иловица
— село —
Църквата „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4706° с. ш. 22.7986° и. д.
Иловица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Босилово
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 286 m
Население (2002) 1907 души
МПС код SR
Иловица в Общомедия

Иловица (на македонска литературна норма: Иловица) е село в община Босилово на Северна Македония.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Струмишкото поле, североизточно от Струмица.

ИсторияРедактиране

 
Джамията в Иловица

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Иловище е посочено като село с 110 домакинства, като жителите му са 238 българи и 108 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 968 жители, от които 218 българи християни и 750 турци.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Иловища има 224 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 1907 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 1611
албанци 0
турци 239
роми 19
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 37

ЛичностиРедактиране

Родени в Иловица
  •   Антим Митев Близнаков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[5]
  •   Георги Димчев, Цветан Трендафилов и брат му, дейци на ВМРО[6]

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188-189
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.106-107.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 4
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 713.