Иловица
Иловица
— село —
Църквата „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“
41.4706° с. ш. 22.7986° и. д.
Иловица
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина286 m
Население1907 души (2002)
Пощенски код2433
МПС кодSR
Иловица в Общомедия

Иловица (на македонска литературна норма: Иловица) е село в община Босилово на Северна Македония.

География редактиране

Селото е разположено в Струмишкото поле, североизточно от Струмица.

История редактиране

 
Джамията в Иловица

Църквата „Свети Димитър“ е построена в 1796 година, но по-късно е разрушена и построена наново в 1915 година.[1]

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Иловище (Ilovichté) е посочено като село със 110 домакинства, като жителите му са 238 българи и 108 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 968 жители, от които 218 българи християни и 750 турци.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Иловища има 224 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 1907 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 1611
албанци 0
турци 239
роми 19
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 37

Личности редактиране

Родени в Иловица
  •   Антим Митев Близнаков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[6]
  •   Георги Димчев, Цветан Трендафилов и брат му, дейци на ВМРО[7]

Бележки редактиране

  1. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 200. (на македонска литературна норма)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 4
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.