Отваря главното меню

Иля Илич Мечников (на руски: Илья́ Ильи́ч Ме́чников) е украински[1], руски и френски биолог, физиолог и патолог. Един от основоположниците на ембриологията, създател на сравнителната патология и фагоцитната теория за имунитета.

Иля Мечников
Илья́ Ильи́ч Ме́чников
украинско-руско-френски биолог

Роден
Починал
Погребан Париж, Франция

Религия атеизъм
Образование Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Гьотингенски университет
Харковски университет
Научна дейност
Област Биология
Образование Гьотингенски университет
Известен с изследванията си върху фагоцитозата
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физиология или медицина (1908)
Иля Мечников в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Лауреат е на Нобелова награда за физиология или медицина (съвместно с германския фармаколог и биолог Пол Ерлих) през 1908 г.

БиографияРедактиране

СемействоРедактиране

Роден е в семейството на гвардейския офицер Иля Иванович Мечников и Емилия Лвовна Невахович-Мечникова, на 3 май (15 май) 1845 г., в село Ивановка, Двуречански район на Харковска област, Украйна. По бащина линия произхожда от старинен молдовски болярски род, произлизащ от Юрий Стефанович Милеску-Спафарий [2][3][4][5][6], внук на енциклопедиста и полиглот Николай Гаврилович Спафарий, дошъл в Русия от Молдова с княз , Дмитрий Кантемир, през 1711 г., след неуспешния военен поход на Петър I и Кантемир против турците в Дунавските княжества.[7][8] Фамилия „Мечников“ произлиза от превода от румънски на фамилията „Спетару“, или „spadă are“ – „имащ меч“, така синът на Юрий Стефанович, пристигайки в Русия, променя фамилията Спетару (Спафарий) на Мечников.

По-голям брат на Иля е Лев Илич Мечников – швейцарски географ, социолог и анархист, участник в национално-освободителното движение в Италия (рисорджименто).

Научна дейностРедактиране

Иля Мечников е член на Петербургската академия на науките (1902). Завършва Харковския университет през 1864 г., специализира в Германия при професорите Р. Лейкарт и К. Зиболд, изучава ембриологията на безгръбначните животни в Италия. Защитава магистратура (1867) и докторска диссертация (1868) в Петербургския университет. Професор в Одеския Новоросийски университет (1870 – 1882), който днес носи неговото име.

Излиза в оставка в знак на протест против реакционната политика в областта на просвещението, осъществявано от царското правителство. Организира частна лаборатория в Одеса, а по-късно (1886 г., съвместно с Николай Федорович Гамалей) – първата руска бактериологична станция за борба с инфекциозните заболявания.

През 1887 г. напуска Русия и заминава за Париж, където му е предоставена лаборатория в създадения от Луи Пастьор Институт „Пастьор“. През 1905 г. е заместник-директор на института. Живеейки до края на живота си в Париж, Мечников не прекъсва връзките си с родината, периодично си пише с известните руски учени Климент Тимирязев, Иван Сеченов, Иван Павлов, Николай Умов, Дмитрий Менделеев и др.

Научните трудове на Мечников се отнасят към редица области в биологията и медицината. В периода 1866 – 1886 г. Мечников работи в сферата на сравнителната и еволюционна ембриология, като по-късно е (заедно с Александр Ковалевски) сред основоположниците на това направление. Представя оригинална теория за произхода на многоклетъчните животни.

 
Пощенска марка от СССР, посветена на И. И. Мечников, 1991, със стойност 15 копейки

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране